Най-популярните медикаменти за отслабване и диабет се оказват свързани с нов потенциален положителен ефект – забавяне на развитието на ракови образувания при онкоболни пациенти.
Това показва Wall Street Journal, като цитира няколко нови научни изследвания върху т.нар. GLP-1 лекарства като Ozempic, Wegovy и Mounjaro.
Данните все още са ранни и не доказват пряка причинно-следствена връзка, но са важна посока за допълнителни проучвания и дават надежда за прогрес в една от най-важните медицински сфери.
Едно от изследванията e проведено от експерти от центъра за онкологични проучвания Cleveland Clinic.
Те са анализирали реални данни на над 12 000 пациенти от цял свят – хора със седем вида ракови заболявания в първи, втори или трети стадий.
Всички те са имали метаболитни проблеми, защото са приемали антидиабетни лекарства.
Половината от тях са започнали терапия с GLP-1 (типа медикаменти, към които спада Ozempic и които често водят до голяма загуба на тегло) след диагнозата, а другата половина са приемали лекарства от типа на глиптините (подобряват кръвната захар, но почти не водят до отслабване).
Учените искат да разберат дали GLP-1 се отразява върху поведението на раковите клетки – колко пациенти преминават в последния стадий на болестта си и дали това се случва по-често при пациенти от едната или другата наблюдавана група.
Резултатите, които те откриват, са следните:
- 10% от пациентите с рак на белия дроб, които прилагат GLP-1, са развили метастази – докато при втората група на приемащите глиптини влошаването е засегнало 22% (т.е. двойно повече хора);
- подобно съотношение се наблюдава и при болните от рак на гърдата – 10% при GLP-1 спрямо 20% при втората група;
- 13% от болните от колоректален рак, приемащи GLP-1, са преминали в IV стадий – при 22% във втората група пациенти;
- 19% срещу 28% е съотношението при болните от рак на черния дроб.
Общият извод на изследването е, че при тези четири вида рак пациентите на GLP-1 лекарства са били с 38-50% по-нисък риск от прогресиране на заболяването до IV стадий.
При болните от другите три вида рак – на простатата, панкреаса или бъбрека – също има тенденция към по-малко метастази, но разликите не са били достатъчно убедителни статистически.
Вторият извод от изследването е, че има данни за това, че GLP-1 лекарствата може да влияят не само косвено, но и пряко върху поведението на тумора.
Изследователите проверяват дали самите ракови образувания имат рецептори за GLP-1 и откриват, че високата им експресия се свързва с 33% по-малък риск от смърт. При рак на гърдата този ефект е и още по-забележителен – 45% по-нисък риск.
Затлъстяването отдавна е потвърдено от медицината като фактор, който се свързва с по-висока опасност от онкологично заболяване.
Причините се свързват с няколко различни механизми. Организмът поддържа хронично възпаление с ниска степен заради мастните клетки. Имунната система влиза в дисфункция. Високият инсулин може да стимулира клетъчното размножаване – включително на увредените клетки. Мастната тъкан повишава нивото на естроген, който се свързва с висок риск за рак на гърдата или матката, и т.н.
Оттам идват и хипотезите на авторите за възможната връзка между медикаментите за отслабване и забавянето на раковите образувания – по-малко възпаление, по-ниско ниво на инсулин, положително влияние върху имунната система или директно потискане на растежа на раковите клетки.
Важно е да се уточни, че изследването стъпва само на наблюдения върху пациентски данни и не е клинично изпитвание със случайно разпределение на участниците, което е „златен стандарт“ за науката.
Самите лекарства са нови и все още се развиват. Някои от най-ефективните GLP-1 медикаменти като тирзепатидите дори не се появяват в пациентските данни, защото са одобрени само преди 2-3 години. Ефектите от тяхната продължителна употреба – и евентуалното отражение върху онкологичните пациенти – ще се проявят след години.
Резултатите при различни изследвания също не са еднозначни – някои намират положително влияние върху забавянето на рака, други не откриват съществени ефекти, а трети дори засичат възможни рискове за влошаване.
Затова науката все още няма отговор на въпроса дали пробивът е факт. Във всеки случай – данните са обещаващи.
About the Author
