В офиса на Angel Baby е пълно с кашони с чаршафи за детски отделения, карти на света, планети, флагове, едно бебешко легло и двама души, които непрекъснато се прекъсват, допълват и спорят помежду си.
„Аз исках знамената“, казва Деси.
„Аз не исках знамената“, отвръща Димитър.
Накрая, както явно често става при тях, от две идеи се получава трета – и тя е сполучлива.
Така се ражда брандът Angel Baby: в ничията земя“ между родителската тревога, ината, хаоса, недоспиването и потребността да правиш нещо смислено.
Наричаме я Деси, защото е толкова симпатична и непринудена, че топи дистанцията за секунди.
Името ѝ е Десислава Янкова и с Димитър Тонов са създателите на Angel Baby – уважаван и харесван български бранд, за който е трудно да не сте чували. Ако сте имали бебе, навярно сте му купували чувалче за спане от тях, ако не – няма как да не сте попадали в потока новини на някоя от социалните им каузи.
Разговорът ни с Десислава Янкова е част от поредицата „Без право на гънки”, в която заедно с Philips Perfect Care 9000 ви срещаме с български създатели на мода, дизайнери, предприемачи и хора, които по един или друг начин променят средата около себе си.
Всички знаем, че бебешките години, освен време на радост, са и период на грижи и огромна заетост, а гладенето е част от този пъзел. Не е нужно обаче точно тази част да бъде трудна и времеемка.
Вече стана дума за продукти, които дават решения: парогенераторът за гладене Philips Perfect Care 9000 е от тях. Чувалчетата с крачета — също.
„Абсурд, това ще е най-тъпият продукт на планетата. Кой ще сложи детето си в чувал и ще му изкара краката навън?“
Такава е първоначалната реакция, когато Деси споделя идеята си за бебешко чувалче с крачета.
Само че хората, които ще сложат детето си в чувал и ще му изкарат краката навън, се оказват много. Наистина много.
Първите чувалчета Angel Baby започват да се продават почти без снимки в сайта. Родители поръчват, преди дори да са видели продукта, само и само „да се доредят до бройка“. В магазините се извиват опашки.
„Това беше продукт, който за една нощ промени всичко. Вероятно защото решаваше реален проблем“, казва Деси.
Всъщност проблемът първо е нейният собствен.
Когато синът ѝ Антон е само на година, започва да прави тежки астматични пристъпи при почти всеки вирус. След няколко хоспитализации Деси стига до обсебващо на пръв поглед чудене: как детето ѝ да спи завито, без да се отвива и без да се оплита.
„Стандартните чували не ми вършеха работа. Той се събуждаше омотан и пищящ.“
Започва да наблюдава как се върти насън и стига до извода, че долната част на чувала се усуква около краката му.
Решението идва почти инстинктивно: краката трябва да излязат навън.
Преди Angel Baby Деси и Димитър работят в голяма международна компания за перилни и почистващи препарати. Тя е бранд мениджър, той се занимава с логистика.И двамата имат стабилна корпоративна кариера, докато в един момент Деси не започва да се буди с усещането, че животът ѝ минава в продаване на „тоалетни блокчета“.
„Какво ще разкажа един ден на децата си? Че съм продавала най-хубавите тоалетни блокчета в света?“
Двамата напускат сигурността и започват с бебешки чаршафи.
„Защо точно това? Нямам никаква идея“, казва тя.
Следва нещо, което днес звучи като градска легенда за стартиращ бизнес.
Двамата заминават за най-голямото изложение за детски продукти в Кьолн — Kind + Jugend — с един винил, няколко балона и ентусиазъм, който много бързо се сблъсква с реалността.
„Разгънахме винила и видяхме, че целият е намачкан. Качих се на една маса и започнах да го нагрявам с малко сешоарче, уж да се изправи.“
Около тях всички строят лъскави щандове, бръмчат машини, хора търчат с инструменти. В един момент шумът рязко замира и в цялата зала се чува само звукът на нейното сешоарче.
„Майсторите от съседните щандове просто се обърнаха да гледат какво правим.“
Точно на същото изложение години по-късно Angel Baby печели международна награда за иновация — първата за компания от Централна и Източна Европа в категория, доминирана обикновено от държави като Нидерландия и Дания.
Идеята за друг продукт идва от техни близки с бебе страдащо от атопичен дерматит.
„Ровех в разни групи във Фейсбук: детето на една майка от Полша беше с толкова тежък атопичен дерматит, че майка му сама шиеше ръкавички към дрехите, за да не се разчесва до кръв през нощта.“
Първоначално от Angel Baby разработват концепция за специални дрехи, обработени с хитозан: антибактериален агент, който убива стафилококите. Продуктът печели награда като концепция, но не стига до производство — не само заради парите.
„По-големият проблем беше морален. Не можехме да се пречупим да продаваме продукт на болни деца.“
Затова години по-късно решават друго: да подаряват.
Днес деца с тежък атопичен дерматит могат да получат безплатно комплект специално изработени дрехи от лиосел (бреза) — тънки, меки, с кройка, която позволява да се носят под други дрехи, без да дразнят кожата.
Но между сешоара и наградата има и друга история.
История, в която Деси и Димитър са толкова закъсали финансово, че избират дали да вечерят или да заредят колата на Димитър с бензин, за да се приберат. В крайна сметка се оказва, че в едната им карта имат достатъчно точки, с които да хапнат в McDonald’s, без да трябва да избират между едното и другото. История, в която затварят магазините си, спират огромна част от асортимента и остават почти само с един продукт.
На изложението при Деси и Димитър идва представителка на Европейската комисия, която им разказва как германските болници постепенно заменят завивките за бебета със спални чували, за да намалят риска от синдром на внезапна детска смърт. Спалното чувалче се оказва по-безопасен стандарт за спане на новородените спрямо стандартната завивка.
„Тя ни каза: Направете го в България.“, казва Деси.
По онова време това звучи почти абсурдно. Angel Baby е малка фирма, взела заем, за да участва на изложението. И все пак идеята не ги оставя на мира.
След като се връщат в България, взимат решение, което изглежда като бизнес харакири: затварят магазините си, спират разнообразния асортимент и се фокусират почти изцяло върху спалните чували.
„Зарязахме 2 000 артикула и останахме с един.“
Този „един“ обаче е именно чувалът с крачета. И той им позволява да финансират каузите си.
„В един момент си казахме, че правим бизнес, за да си финансираме каузите.“, допълва тя.
Първата голяма кауза са спалните бебешки чувалчета за болници. Идеята не е просто да се дари текстил, а да се промени някакъв навик — бебетата да спят по-безопасно. Чувалите се подменят периодично. По думите на Деси 6 месеца е максималният срок, в който може да се ползва спалното бельо в болнична среда, преди да се амортизира напълно. Над 50 български болници прегръщат идеята в името на детското благо, въпреки че самото поставяне на бебета е по-времеемко и отнема повече усилия на сестрите и акушери, в сравнение със стандартните завивки.
Следващата кауза идва от сина на Димитър – Ангел, на когото е кръстен и брандът. Като дете той обича игрите, а баща му попада на изследване за ползите от видеоигрите при тежко болни деца в болница. Идеята е семпла и гениална: когато едно дете е затворено дълго в болнична стая, играта може да му върне усещането за нормалност, поне донякъде.
Така се появяват гейминг станции за детски отделения — мобилни колички с телевизор и Nintendo-Playstation, които могат да се местят между стаите.
Следва каузата за недоносените бебета. В партньорство с болница „Шейново“ от Angel Baby стигат до една много конкретна, но силна потребност: достойното изписване.
„Това дете едва е оцеляло. Родителите са живели разделени от него месеци наред, докато е било в болницата. Накрая най-после са чули от лекарите дългоочакваното: „Можете да си го вземете“. Купили са най-малките възможни комплекти за изписване и се е оказало, че бебетата се губят в тях. Тези бебета заслужават да тръгнат към дома си достойно.“, казва Деси.
Така Angel Baby започва да прави безплатни комплекти за изписване на недоносени бебета.
Междувременно около бранда започва да се оформя истинска, пълнокръвна общност.
Хора, които не просто купуват продукт, а сами доставят дарения до болници, включват децата си в кампании, разнасят кашони до малки градове.
Деси разказва за баща, който ѝ се обажда, докато чака детето си пред педиатрията.
Стои с колата на паркинг до болницата и не смее да мръдне, защото детето му е вътре за вливания. Но междувременно предлага да закара комплекти чаршафи до Велико Търново.
„Затворих телефона и плаках половин час“, казва тя.
В момента на фокус е най-новата голяма кампания на Деси и Димитър – за даряване на чаршафи за детски отделения в болници в цяла България. Разглеждаме няколко комплекта, докато си говорим в офиса им: чаршафите, освен от висококачествен памук, са със страхотен дизайн.
Не знаем как Деси и Димитър са разрешили спора за щампите помежду си, но резултатът е супер: по чаршафите всеки може да разгледа карта на приказен свят, да се запознае с флаговете на различните държави, да проследи пътя на планетите в Слънчевата система.
Най-ценното на чаршафите, обаче, са игрите, децата могат да играят на тях на шах, дама, не се сърди човече, както с детенце от съседното легло, така и с родител или дори лекар. Това облекчава престоя на децата в болницата и го прави по-интересен, както и дава възможност на лекарите за по-лесна и безстресова комуникация с малките пациенти.
Около 40 болници вече са получили комплекти, но интересното е не само в дарението, а в начина, по който се прави.
От Angel Baby не събират спонсори. Те правят обратното: чрез бизнеса си финансират каузата и канят общността да стане нейното лице.
„Би било егоистично да казваме, че ние даряваме. Дарява цялата общност, която се доверява на Angel Baby.“, заявява Деси.
Така около бранда се създава пълнокръвна общност. Един бизнес, който започва от продажба на бебешки чаршафи, минава през фалити, международни награди, болници, недоспиване и много лични страхове, стига до нещо, което сбъдва мечтата на Деси някой ден да може да каже на сина си, че е правила нещо повече от това да продава тоалетни блокчета.
Нещо повече ли? Много повече.
About the Author
