На ул. „6-ти септември“ дълги години имаше скейтшоп, който беше част от градската култура на София. Място за дъски, кецове, колела, тениски, но и от онези магазини, в които влизаш не само за да купиш нещо, но и да провериш кой е минал и какво ново.
Днес на същия адрес от горе-долу месец има друго място за маниаци – не са дъски, но са плочи – казва се Gramofonika.
От пръв поглед става ясно, че това е магазин, в който всичко внимателно е мислено как да изглежда. Стени на тухла, мебели от метал и дърво, индустриален стил. Вдъхновението, разказват от Gramofonika, идва и от фен шопа на Rammstein в Берлин. В дъното на магазина стои аудиосистема, която е сърцето на това място.
В центъра на системата са Avantgarde Acoustic Duo G2 – хорн високоговорители с активен бас модул, които дават много динамика, лекота и усещане за жива сцена и могат да извадят гласа и инструментите напред с почти концертно присъствие.
Винтидж грамофонът Thorens TD 125 с култовото рамо SME 3009 и доза Ortofon SPU са комбинация, която си е покана да седнете и да изслушате поне една песен докрай.
Системата на Gramofonika е асемблирана с вкус без да е екстремно high-end. Идеята е да покаже какво може да направи една плоча, когато попадне на правилното място.
Историята започва с Кирил от Шумен.
Като много деца от началото на 80-те, той расте с грамофон вкъщи. Музиката е постоянно наоколо – спира единствено нощем или в часовете на режим на тока. После обаче идват касетите, а старият грамофон на родителите му постепенно отстъпва назад, заедно с няколкото дузини плочи около него.
Любовта към музиката обаче остава. Десет години по-късно той вече има малък магазин за аудиокасети. Това е времето, в което компактдискът започва да изглежда като бъдещето. Звукът е чист, ясен, модерен. Дисковете носят усещането, че човек чува нови неща в любимите си песни. Кирил ги препоръчва на клиентите си с ентусиазма на човек, който е убеден, че е видял следващата стъпка.
В магазина влиза мъж, слуша внимателно и задава краткия въпрос:
„Ти слушал ли си грамофонна плоча?“
После добавя:
„Истината е в плочите.“
Следват дигиталните формати, интернетът, iTunes, компактдисковете в кашони, касетите в миналото. Кирил вече работи в интернет бизнеса. Плочите изглеждат като друга епоха.
Докато един ден решава да си купи няколко албума на Depeche Mode на винил. От колекционерски интерес, без голяма програма. Оставя ги някъде, но думите за винала са някъде в главата му. Месец по-късно Кирил вече има първия си сериозен грамофон в търсене на„какво толкова има“ в музиката от плоча.
Така започва всичко.
Колекцията му расте и постепенно се появява идеята за Gramofonika – първо като онлайн платформа, после като Facebook продажби, накрая като физическо място.
Михаела влиза в тази история от съвсем друг вход.
Тя не е човек, израснал с грамофони. Родена е през 1993 г., когато плочите вече отдавна не са масовият носител на музика. Попада около винила покрай работата си в компания за интернет услуги. За хората в офиса това е хобито на Кирил – нещо любопитно, малко странно и видимо важно за него. От стаята му често се чува музика, той носи плочи, а колегите му питат дали изобщо някой още ги слуша.
Първото ѝ истинско „чуване“ идва с Englishman in New York на Sting. Песен, която човек има усещането, че познава до последната нота. Тъкмо са приключили служебен разговор и в стаята започва да звучи Sting. След края на песента за известно време никой не казва нищо. Накрая един колега обобщава преживяването с изречение, което много точно описва ефекта на добрия звук:
„Слушал съм тази песен безброй пъти, но май я чувам за първи път.“
Първоначално Gramofonika трябва да бъде онлайн проект – платформа, нещо като български вариант на Discogs. Михаела работи по него като мениджър с програмисти и уеб дизайнери. По различни причини проектът не стига до завършен вид. Тогава тя предлага да започнат с продажба на плочи през Facebook.
И това се оказва важно. Хората питат, разказват какво търсят, споделят защо даден албум им е важен.
Понякога разговорът започва от една плоча, а стига до цял личен архив от спомени.
Михаела добавя и своята лична естетика към проекта – започва да снима плочите, процеса, атмосферата, малките визуални детайли. Постепенно това става част от облика на Gramofonika.
С времето клиентите онлайн все по-често задават един и същи въпрос: имате ли физически магазин?
Търсенето на място продължава дълго. В София има много помещения, но повечето са с ниски тавани, малка площ, липса на характер. После приятел вижда мястото на „6-ти септември“. Обажда се с думите: „Мисля, че намерих това, което търсите.“
Нужни са въображение и търпение, за да се види потенциалът. Започват скици, чертежи. Ремонтът продължава почти две години – с много пътувания от Шумен до София и желанието всичко да стане както трябва.
Аудиосистемата в магазина също има своята одисея. Кирил години наред сменя грамофони, усилватели, колони, кабели. Търси звук, който да го доближи до онова преживяване, за което аудиофилите говорят с особена сериозност и понякога с почти религиозна отдаденост. Един ден неговият кум го води във Варна да слушат няколко hi-fi системи. Кирил излиза разочарован и казва, че у тях музиката звучи по-добре. Кумът му отговаря: „Ще те заведа на друго място.“
След това посещение Кирил дълго не може да намери думи за звука, който е чул. Следващите десет години го приближават до такава система.
Накрая намира колоните в Словения. Михаела тръгва с бус и един приятел, за да ги купува.
Днес в Gramofonika има близо 5000 плочи в магазина и много по-голям архив извън него. През годините е събрана сериозна селекция от стари издания, а паралелно с това има и нови, както и редки нови издания. Жанровете не са подредени около една затворена сцена. Има хард рок, метъл, алтърнатив, гръндж, поп, диско, евроденс, джаз, латино, класическа музика. Мястото следва вкуса на хората, но и го провокира.
Старите плочи минават през подбор и подготовка. При нужда се почистват с ултразвукова машина или с машина за вакуумно почистване. Следват визуален преглед, оценка и прослушване. Накрая всяка плоча получава нов антистатичен вътрешен плик. Това е от онези детайли, които клиентът може да не види веднага, но усеща по начина, по който мястото работи.
Михаела казва, че най-интересното в първите седмици след отварянето са хората. Те влизат и често не очакват това, което намират. Някои питат как са го направили. Други се чудят дали изобщо има бизнес смисъл в подобно място. Трети просто искат да слушат. И точно това е една от идеите – човек да може да седне, да чуе нещо, да поговори.
Не е задължително всяко влизане да завърши с покупка. 
Има много клиенти, които търсят качество и звук. Има колекционери. Има хора, които сега откриват винила.
Оказва се, че на мястото на стария скейтшоп не се е появил поредният анонимен обект, а нова малка сцена.
Друга култура, друг ритуал, други хора, но същият градски принцип – място за общност, вкус и малко маниакалност.
На стената в Gramofonika пише: “Vinyl like never before.”
Звучи като като покана. Да чуеш песен, която уж знаеш. Да седнеш за малко. Да замълчиш и и да си оставиш телефона. И може би да си кажеш същото, което някой вече е казал там:
„Май досега не съм я чувал.“
About the Author
