„Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“, пише Лев Толстой в началото на „Ана Каренина“.
Толстой обаче греши. Двойките, които се карат помежду си, си приличат ужасно много, казва пред Spiegel германският психолог Курт Халвег, един от най-добрите специалисти в семейната терапия и консултант на федералното правителство.
Най-интересната част от кариерата му звучи като сцена от документален филм: Халвег кани двойки в лабораторията си, свързва ги с апаратура и ги кара да спорят.
Предложението работи безотказно.
Хората не могат да се преструват, когато се карат. В един момент те започват да се надвикват, както го правят вкъщи.
Халвег наблюдава записи с подобни сцени часове наред, всеки ден. Накрая стига до етап, в който му е достатъчно да чуе само три минути от диалозите на двама души, за да предскаже как ще продължат да спорят.
Щастливите семейства също спорят. Също преминават през болести, загуби, обиди или кризи, с които сякаш никога няма да се справят.
Спасението им идва в усещането, че имат до себе си човек, на когото могат да се доверят.
Затова им е по-лесно да обърнат посоката, когато изразяват моментно недоволство или разочарование.
Огромното мнозинство от нещастните двойки обаче „твърде бързо се плъзгат към негативността, изгубват се в нея и вече не намират изход“.
Един от най-предсказуемите проблеми е нереалистичното очакване, че привличането от страстното влюбване може да продължи завинаги.
„Хората смятат, че ще продължат връзката си по същия начин, след като се появи дете. Това няма как да стане, реалността изглежда различно“, казва Курт Халвег.
Неизказаните очаквания създават напрежение, за което другият партньор може дори да не подозира – защото самият той е имал собствени надежди и опасения.
Според Халвег, двойките трябва да обсъждат бъдещето си колкото може по-реалистично, докато са щастливи.
- Какво ще стане с нас, ако почти не спим нощем, ако сме постоянно стресирани, ако трябва да даваме всичко от себе си в работата?
- Какви очаквания имаме към следващия период?
- Можем ли да се подготвим за това, че евентуално нещо може да се обърка?
- Как можем да си помагаме?
Решаващият момент в един спор е реакцията на човека, който се почувства засегнат от думите на своя партньор.
Първосигнално той би поискал да отвърне на вербалния удар с контраатака, да напомни за чуждите провинения, да натисне по болното място. Халвег цитира данни от анализи, според които вероятността някой да отвърне с негативни изказвания е около 70 процента.
Много двойки вече не могат да излязат от тази спирала на ескалацията.
Затова Курт Халвег смята за „пълна глупост“ семейната терапия, която стимулира двамата сърдити партньори да „изговорят всичко докрай“.
Говоренето по принцип е правилно – въпросът е как.
Неконтролируемото изпускане на парата наранява отсрещния човек. Необходимо е да има правила на разговор, които да помогнат в напрегнати ситуации, а не да ги влошават.
„Понякога е по-добре да не кажеш нищо. Може би след две седмици светът вече ще изглежда съвсем различно. Винаги да се говори и веднага да се реагира също може да е глупаво“, казва психологът.
Умението да водиш спор, без да го превръщаш в катастрофа за семейството, се учи цял живот – но си заслужава.
За да има ефект, все пак и двамата трябва да бъдат добронамерени. Ако партньорът реши да остане в полето на негативизма въпреки усилието на другия човек да каже нещо неутрално или положително, тогава ситуацията става още по-тежка.
Препоръката му за хора, които се страхуват от изчезването на тръпката във връзката им, е да си отварят малки прозорци в седмичния график за среща.
Може да изглежда схематично, но според Халвег има голям ефект върху двойките.
„Тогава не се влачите просто един до друг, без да правите нищо заедно. Поведението през седмицата може да се промени. Ако в събота вечер съм доста мил, това увеличава шансът партньорката или партньорът ми също да бъде такъв. А може би след това ще последва неделя, в която ще има по-малко трясъци“, казва още психологът.
About the Author
