Световното първенство по футбол тепърва ще става все по-интересно. Това е форумът, на който се раждат най-големите герои в спорта и се пишат най-великите истории.
От първия Мондиал през 1930 година досега са се случвали велики неща, но все още над всичко и всички са двама – Пеле и Диего Марадона.
Двете легенди гледат Мондиал 2026 от небето, но именно те са хората на двете най-популярни футболни снимки на планетата. И двата кадъра са са от стадион “Ацтека”, където тази година бе откриването.
Кои са историите зад тах?
И до днес Мексико ’70 се смята за може би най-атрактивното Световно първенство по футбол.
Провежда се в Гуадалахара, Леон, Пуебла, Толука и Мексико Сити, изиграват се паметни двубои, а върхът на сладоледа е финалната битка на „Ацтека“.
Специалистите от цял свят са почти единодушни, че сблъсъкът за титлата в Мексико между Бразилия и Италия е ненадминат финален шедьовър в историята на Мондиалите. Или поне беше така в продължение на много време, преди в Катар преди четири години Аржентина и Франция да не създадат феноменален спектакъл.
През 70-те Бразилия играе прекрасно в Мексико. Водени от Пеле, „златистите“ са като артисти по терена и демонстрират фантастичен футбол.
Южноамериканците се справят в предварителната група с Чехословакия, Румъния и световния шампион Англия, а после сломяват и Перу, и Уругвай.
От своя страна италианците започват трудно турнира, като в първите си три мача европейските шампиони бележат едва 1 гол – дело на Анджело Доменгини за победата с 1:0 над Швеция. След това обаче „адзурите“ разбиват домакина Мексико с 4:1, за да дойде великата драма срещу Германия на полуфинала, завършила с 4:3 за Италия.
Така се стига до финал между Бразилия и Италия. Две коренно различни футболни религии.
Артистите от “селесао” срещу прагматично настроеният състав на “скуадра адзура”.
Срещата е още по-специална, защото е за трофея „Жул Риме“, който по регламент се печели завинаги от отбора, вдигнал го три пъти над главата си. Преди решителния мач през 1970 г. Бразилия и Италия имат по две титли в актива си.
Бразилия излиза за титлата със система 4-4-2, като двете остриета напред са Пеле и Тостао. Двамата са подпомагани от дясното крило Жаирзиньо и лявото Ривелиньо. Като атакуващ халф в този фамозен тим оперира Жерсон, а опорен полузащитник е Клодоалдо. Много активни са и двамата крайни бранители Карлуш Алберто (дясно) и Евералдо (ляво). Пред стража Феликс двойката централни защитници са Пиаца и Брито.
Треньорът на „адзурите“ Валкареджи не се церемони като залепя персонален пазач на цели четирима бразилци. Десният бек на “Интер” Бургнич се заема с неутрализирането на Ривелиньо по левия фланг на бразилската атака, а капитанът Факети „хваща“ от ляво Жаирзиньо.
Пеле е в клещите на Бертини, а стоперът на “Милан” Розато се превръща в сянка на Тостао.
В 18-ата минута Ривелиньо центрира от ляво и Пеле с глава праща топката неспасяемо в долния десен ъгъл – 1:0. Мегазвездата на Бразилия повежда своите към епохалния триумф.
В 38-ата минута опитите на „адзурите“ да се върнат в мача се увенчават с успех. Грешка в бразилската защита и на вратаря Феликс позволява на Бонинсеня да остане на стрелкова позиция пред празната врата на около 20 метра. Въпреки че Рива пречи на съотборника си, с левия крак голмайсторът от Мантуа прави 1:1.
В 65-ата минута Жерсон с чудесен удар извън наказателното поле разстрелва Албертози, а след това Жаирзиньо прави 3:1.
В 86-ата минута пада и един от най-красивите голове в историята на Мондиалите.
Негов автор е Карлос Алберто за 4:1. Атаката е уникална, като Клодоалдо прави за смях четирима италианци, а секунди по-късно Пеле пуска приказен пас към нахлуващия Алберто, който наказва Италия. Веднага след последния съдийски сигнал стотици зрители нахлуват на терена и започват да разграбват сувенири от новите световни шампиони.
След като Бразилия вдига купата, Пеле е понесен на ръце, а моментът влиза в историята.
16 години по-късно – на Световното през 1986 година, друг футболен бог е с купата в ръце. Неговото име е Диего Марадона.
От началото на Мексико `86 „лос гаучос“ играят впечатляващ футбол, а 1/4-финалът срещу Англия е незабравим.
В него дон Диего бележи две от най-известните попадения някога, които показват и двете страни на характера на легендата – да бъде и злодей, и бог.
Разбира се, единият гол е “божията ръка”, а другият – преминаването през целия английски отбор със самостоятелен рейд.
Години по-късно Марадона разказва по любопитен начин за своята “пакост”.
„Защо трябва да се извинявам? Всички се забавлявахме в този мач и един от футболистите направи пакост, която 100 000 фенове не видяха. Не казвам, че съм горд от това, че отбелязах гол по този начин, но беше много смешно, когато те се ядосаха, защото вкарах гол с ръката си”, спомня си аржентинецът.
“Мисля, че е смешно. Самите те, Англия, спечелиха Световно първенство с гол в германската врата, който не беше много по правилата. Топката се удари в гредата и излезе в аут, но зачетоха гола им. Така, че да не се обаждат много, много за Марадона, защото те излъгаха преди аз да го направя”.
Финалът на “Ацтека” е срещу Германия.
Селекционер на състава е иконата Франц Бекенбауер, който поема отбора в момент, когато е анализатор в един от германските таблоиди и дори няма завършена треньорска школа.
Кампанията на Германия е добра, но със сигурност не е впечатляваща. А на полуфинал бундестимът стига до изненадващо лек успех над Франция с 2:0.
В решителния мач селекционерът на Аржентина Карлос Билардо нарежда своя тим в система 3-5-1-1, като единственото острие пред Марадона е Хорхе Валдано.
Петицата в средата на терена включва Хорхе Буручага, Ектор Енрике, Серхио Батиста и крайните полузащитници Рикардо Джусти и Хулио Олартикоечея. Пред вратаря Нери Пумпидо са тримата бранители Хосе Луис Браун, Оскар Руджери и Хосе Кучуфо.
От своя страна Бекенбауер избира 3-5-2. Пред вратаря Тони Шумахер тримата в отбрана са Андреас Бреме, Карл-Хайнц Фьорстер и Дитмар Якобс. Петимата в средата на игралното поле са Томас Бертхолд, Норберт Едер, Лотар Матеус, Ханс-Петер Бригел и атакуващият халф Феликс Магат. Напред в атака Кайзера пуска Кале Румениге и голмайстора на Евро `80 Клаус Алофс.
След 20 минути игра Браун с глава праща топката във вратата за 1:0 за аржентинците, а след почивката Валдано бележи за 2:0. Нищо обаче не е решено, а на този мач се потвърждава клишето, че “германецът е мъртъв, само когато главата е на три метра то тялото”.
Маншафтът възкръсва изведнъж. В 74-ата минута Румениге е оставен непокрит след един корнер и резултатът е намален. Точно шест минути след това отбраната на Аржентина допуска същата грешка, след като няколко от играчите на Карлос Билардо гледат от близо как Фьолер с глава прави 2:2.
Аржентинците се стъписват, но 10 минути по-късно изгрява геният на Марадона. В 84-ата минута той е сред четирима германци в центъра и вижда свободния Буручага. Следва изненадващ пас като по конец и халфът се стрелва към германската врата.
Германците не могат да реагират, никой не очаква това подаване, а Буручага носи титлата на отбора си.
Малко по-късно се ражда втората най-популярна снимка в историята. Дон Диего е понесен на ръце и държи купата на Мондиал ’86.
About the Author
