До края на юни правителството ще внесе в Народното събрание проект за редовен бюджет до края на 2026 година. Това съобщи премиерът Румен Радев пред журналисти, като отново се оплака от „сложната ситуация“.
„Пари в хазната няма. Всички счетоводни трикове вече са изчерпани от предишни правителства и не могат да се прилагат. Работим много сериозно в две направления – повишаване на събираемостта с редица мерки, които ще ги чуете при представянето на бюджета и ограничаване на разходите“, коментира Радев, като подчерта, че се работи „почти денонощно“, за да се намали дефицита и „теглим възможно по-малък дълг“.
Правителството на Румен Радев иска да тегли допълнителни близо 4 млрд. евро нов дълг, въпреки предупрежденията на опозицията и изчисленията, че действително необходимият за покриване на инвестиционни разходи по Плана за възстановяване и устойчивост е не повече от 2 млрд. евро.
Радев коментира иронично и критиките на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за това, че предоговарянето на споразумението с „Боташ“ крие риск България да стане още по-енергийно зависима.
„Всичко, което казва г-н Борисов, е някак си в синхрон със слуховете за черната пантера, която бродеше из Шумен, но така и никой не я видя, никой не я чу,“ заяви Радев без да коментира детайли по опитите за предоговаряне на неизгодния за България договор с турската компания.
Договорът беше подписан от служебния кабинет на Радев през 2022 г., като е атакуван от всички страни заради силно неизгодните условия за България и 13-годишния срок на действието му.
Всеки ден „Булгаргаз“ натрупва близо 500 000 долара дълг към турската страна, което заплашва финансовото състояние на българския газов доставчик.
Според Румен Радев – договорът с „Боташ“ може да се предоговори като част от по-широко споразумение на държавно ниво с Турция.
„Поради необходимостта от диверсификация и нашето географско положение, както и възможностите на нашите енергийни системи, „Боташ“ е част от всички тези инициативи. Разбира се, турската страна иска предоговаряне, защото желае да задълбочим нашето енергийно сътрудничество – не само в газовата сфера, но и в преноса на електрическа енергия. Има също така транспортни коридори, нови железопътни линии, които планираме, и това наистина трябва да доведе до изграждането на нова жп връзка“, каза той миналата седмица, след като турският външен министър Хакан Фидан беше на посещение в България.
Тогава той съобщи, че турският президент Реджеп Тайип Ердоган е разпоредил „този въпрос да бъде решен във възможно най-кратки срокове“.
Какви ще са конкретните условия и как ще се оформят натрупаните задължения на България – остава под въпрос. От 2023 г. насам всяко ново правителство прави опити да предоговори условията с „Боташ“, но досега не е постигнат резултат.
