Сливенският митрополит Арсений излезе с позиция, в която защити украинските православни духовници, служещи в храмовете в Св. Влас и в с. Кошарица, и отхвърли твърденията, че в тяхната дейност има отклонение от установения църковен ред или промяна в богослужебната практика.
Според митрополита подобни твърдения не отразяват действителността и създават излишно напрежение около църковния живот.
В позицията си той подчертава, че украинските клирици са приети по каноничен ред и с благословението на църковната власт. Те служат в пълно съответствие с устава на Българската православна църква и използват същите богослужебни книги и литургичен ред, както останалите свещеници в епархията.
„Те носят в душите си раната на един разпнат народ. И въпреки всичко не са престанали да служат на Бога и на хората. Не са свалили кръста си. Не са предали вярата си. Те искат да служат и да помагат на сънародниците си в нужда, а косвено да помагат и на нас”, пише митрополитът и допълва:
“С какво предлагате да им отвърнем в замяна? С подозрение? Студенина? Затворени врати? Страх? Категорично заявяваме: Светата ни митрополия служи единствено на вечните Христови принципи – на Евангелието, на истината, на милостта и на ближния. Тук няма политика. Няма идеология. Има човешка болка и християнски дълг.“
Богослуженията в храмовете на епархията се извършват на църковнославянски и български език, без промяна в установената традиция. Митрополитът категорично отхвърля твърденията за въвеждане на нови практики или за подмяна на църковната идентичност.
По думите му националният произход на духовниците не е определящ за тяхното служение, стига то да се извършва в рамките на каноничния ред и под църковна юрисдикция.
Той допълва, че в епархията служат духовници от различни националности, включително и руски свещеник, което според него показва, че Църквата не прави разграничение по етнически признак.
Митрополит Арсений обръща внимание и на обстановката, в която живеят украинските бежанци и подчертава, че те са напуснали страната си заради войната, разрушенията и загубата на близки и Църквата не може да остане безучастна към тяхната нужда от духовна подкрепа.
„Украинските бежанци не са дошли тук от удобство. Те идват от ужаса на войната. От разрушени храмове. От домове, превърнати в пепел и прах. От бащи и синове, убити по фронтовете. От майки и бащи, останали под руините. От погребани деца“, казва Арсений.
„Църквата не е учреждение за национална селекция на страданието. Църквата е дом за наранените. Пристан за гонените. Място, където плачещият трябва да бъде прегърнат, а не разпитван откъде идва и на какъв език говори“, добавя митрополитът.
Той определя присъствието на украински свещеници като естествено продължение на грижата за тези общности, които търсят утеха и религиозна опора и припомня, че християнският дълг изисква състрадание, а не съмнение и отхвърляне.
About the Author
