Той знае своя хронотип – сова е. Актьорът Александър Кадиев е в биологичен ритъм на човек, който трудно става рано, но е най-продуктивен нощем.
В малките часове на денонощието Сашо играе игри, чете, гледа филми…
Ранните сутрини не са неговото време и затова, ако го търсите по работа, имайте едно наум, че е по-склонен да ви откаже.
В медицината на съня Кадиев е типичен late chronotype – хора, които функционират по-добре вечер и чийто организъм естествено се настройва към по-късно заспиване и събуждане.
Преди да заспи, Сашо казва, че рядко успява просто да „изключи“.
Актьорът е част от специалния проект на Булевард България и Magniflex Bulgaria, посветен на съня и навиците, които всъщност определят как живеем.
Заедно – доц. Красимир Ранков и Александър Кадиев – говорят за недоспиването, power nap-овете, умните устройства, REM съня, защо понякога добрият матрак е по-важен, отколкото предполагаме, както и за подценяваната роля на възглавницата.
Може ли човек да преспи повече?
Недоспиването е ясно, но може ли човек да „преспи“ повече?
„Няма как да преспите повече. Това е автоматична реакция на организма“, казва доц. Ранков.
Хората обаче често се заблуждаваме. Сашо например смята, че когато човек не се наспи, не се чувства добре, но и обратното не винаги работи.
„Когато съм се наспал много хубаво, не мога да се концентрирам така добре.“
Сомнологията не е съгласна с тезата му.
„Всички наши физиологични функции имат инертност. Те не могат да започнат с едно щракване“, казва доц. Ранков.
Той уточнява, че е напълно нормално след събуждане хората да преминават през т.нар. сънна инертност – период на лека замаяност и забавени реакции. Тялото започва да функционира, но мозъкът се събужда по-бавно. При различните хора това може да продължи от 15 минути до близо два часа, а концентрацията през този период е осезаемо по-трудна.
Power nap – малката дрямка с голям ефект
Популярна техника за презареждане през деня са т.нар. power naps. Оказва се, че Сашо Кадиев е техен дългогодишен фен.
„Повече от 15 години правя power nap. Просто лягам и заспивам за 10–20 минути максимум. Дава много енергия.“
И това наистина е добър инструмент, според сомнолозите, стига да не е след 17 часа и да не пречи на нощния сън.
Специалистите препоръчват на хората, които страдат от по-дълга сънна инертност, да ограничават следобедните дрямки до около 20 минути, за да не навлизат в дълбок сън и да избегнат усещането за тежест и умора след събуждане.
Колко да вярваме на умните устройства?
Качеството на съня, което влияе пряко на качеството ни на живот, се превърна в централна тема през последните години. За това помогнаха и всички умни часовници, пръстени и устройства, които следят как спим.
Сашо например ни показва своя умен пръстен, който редовно отчита между 80 и 100% качество на съня.
И все пак постоянно си задаваме въпроса доколко можем да разчитаме на тези данни.
Доц. Ранков предупреждава, че прецизното ежедневно следене на цифрите може да стане пристрастяващо и да доведе до излишни тревоги.
„Обсесирането върху показателите от тези смарт устройства е много по-вредно, отколкото една, две или три нощи с компрометиран сън.“
Затова той съветва хората да гледат на устройствата като на ориентир за тенденция, а не като на диагноза.
На какво спиш, с кого спиш, какво сънуваш?
Това са въпросите, до които разговорът неизбежно стига.
За Сашо сънищата са едно от най-красивите човешки преживявания. Разказва ни за свой братовчед, който бил толкова обсебен от темата, че се опитвал съзнателно да предизвиква определени сънища.
Самият Кадиев забелязва нещо друго.
„Като по-млад имах осъзнати сънища много по-често. Истински, хубави. Сега по-рядко ми се случва.“
Наблюдението му съвпада с това, което показват и изследванията на съня. С възрастта хората обикновено не спират да сънуват, но все по-рядко помнят какво са сънували. Част от причината е, че REM фазите постепенно се променят, а споменът за съня избледнява по-бързо след събуждане.
Любопитното е, че науката не намира убедителни доказателства, че възрастните хора сънуват по-малко хубави сънища. По-скоро те по-трудно си ги спомнят.
Според доц. Ранков именно в REM фазата мозъкът прави най-неочакваните връзки.
„В самия REM сън връзките между събития и предмети се разпадат. Там е творчеството. Много творчески натури държат на нощното си шкафче лист и молив, за да може като се събудят по време на сън да го запишат. Знаят, че ако после заспят, няма да помнят съня.“
Има и още една причина. Най-ярките и сюжетни сънища обикновено се случват в последните часове преди събуждане, когато REM периодите стават най-дълги. Именно затова понякога един сън може да остане в паметта по-ярко от реално събитие от предишния ден.
По-хубаво ли спиш, когато спиш сам?
„Когато обичаш някого, да спиш до него е щастие. Когато не обичаш никого, по-добре да спиш сам.“
В неговия случай към уравнението се добавят половинката му Ивелина Чоева и тяхното малко кученце, което споделя леглото им. Тази седмица двамата обявиха, че чакат бебе, което със сигурност сериозно ще наруши циклите им на сън.
„Аз хъркам. И то хърка. Жена ми – не!“, смее се Кадиев.
Казва още, че за да заспи, стария трик с броенето на овце никога не му е помагало.
Доц. Ранков обяснява защо този метод съществува от векове – просто защото за да заспиш, трябва да правиш нещо еднообразно. Останалото е работа на организма – сънищата, позата, събуждането.
А позата – „Позата е спонтанно решение на тялото“, отбелязва той. Оказва се, че ако нямате специфични заболявания, например сънна апнея или рефлукс, то тогава позата, в която спите няма особено значение.
Студена стая и много възглавници
Друг важен детайл за съня е температурата.
„Обичам да спя в студена спалня“, казва Сашо Кадиев.
Доц. Ранков има просто обяснение.
„За да заспим, нашата вътрешна телесна температура трябва леко да спадне.“
Ако в стаята е по-хладно, тогава и вътрешната телесна температура спада по-лесно.
Къде е възглавницата в цялата картина? Ролята ѝ се оказва също толкова важна, колкото и на матрака и какъв тип трябва да бъде тя, се определя от това в каква поза спите. А Сашо Кадиев много добре разбира това, защото е истински колекционер на възглавници.
„Имам 20 възглавници, от които избирам според настроението си. Вкъщи жена ми вика: „Сашко, може ли вече да не купуваме възглавници?““
Матракът, който чакаш цял ден
Кадиев признава, че първият му матрак Magniflex е отпреди повече от 12 години.
„Седнах да чета и стана ясно, че е много важен матракът. От добрия матрак животът ти се оправя. Моят беше много мек. Потъвах като в облак и беше голяма радост вкъщи. След покупката на матрака чаках 24 часа с нетърпение да си легна в него.“
Споменът за този момент още му действа почти физически.
„Когато легнеш върху него без чаршафи и той ти гали кожата, си казваш: „Господи, явно има смисъл тоя живот.““
Според доц. Ранков обаче няма универсална формула за идеален матрак.
„Има много фактори, които трябва да бъдат съобразени. Добре е да ползвате консултант, който да ви ориентира. Има голямо значение.“
Особено когато животът ти рядко влиза в график.
Кадиев признава, че понякога спи по три-четири часа.
„Все няма време.“
И може би точно тук е истинската тема на разговора.
Не просто как спим, а как живеем.
Затова финалът на Кадиев звучи едновременно шеговито и напълно сериозно, че трябва да е и красиво, и удобно, по италиански.
Защо Христо Пъдев пътува с възглавница и смята, че сънищата не са полезни
About the Author
