Евентуално облагане на свръхпечалбите на банките на практика означава индиректен данък върху клиентите им. Така финансистът и бивш банкер Левон Хампарцумян коментира по bTV предложението на фискалния съвет, оглавяван от бившия финансов министър Симеон Дянков за временен налог върху банковите печалби.
„Това е индиректно облагане на клиентите им, но Дянков не разбира много от банки. Не ги обича по някакви причини. Може би не са го взели на работа, простете – в една руска банка го бяха взели“, коментира Хампарцумян. Симеон Дянков беше в надзорния съвет на руската VTB.
В студиото на bTV беше и Ваня Григорова, която обвини Хампарцумян в политическо говорене въпреки дългогодишната му кариера на банкер. В отговор финансистът заключи, че бившата сидникалистка е политическо сираче без партия зад себе си, защото „Господ на бодлива крава, рога не дава“.
Бившият банкер призова да се “ да се излезе разговора от на ниво „предградия„, а да се заговори професионално, като се предприемат мерки в местата, в които има дефицити – като 20-те заплати, които получават служителите на МВР при пенсиониране и други мерки за оптимизиране в администрацията.
Икономистът Михаил Кръстев коментира, че високите заплати и добрите условия в администрацията на практика възпрепятстват частния сектор.
„Не плащането на осигуровки в публичния сектор на практика нарушава конкуренцията, защото поставя държавата в привилегирована позиция спрямо частния бизнес и е по-лесно за нея да привлече служител“, коментира Кръстев.
Той подчерта, че проблемът в държавния бюджет остават разходите, които генерират дефицит въпреки рекордните приходи от последните години.
„Счупените модели на автоматични ръстове е големият проблем„, обобщи икономистът.
Той допълни, че евентуална санкция от Европейската комисия за прекомерен дефицит би възлязла на около 60 млн. евро. По-сериозен е рискът от високи лихви на международните пазари, които могат да достигнат до 300 млн. евро на година, заради проблемите в публичните финанси.
Затова призова и да се направят необходимите реформи за прекратяване на автоматичните увеличения на заплатите в бюджетния сектор.
Само за година например заплатите в МВР се увеличиха с над 50% заради автоматична актуализация спрямо средната заплата.
