Когато Kanap Foods пуска първата си боза, повечето хора в бранша смятат, че идеята няма шанс. Срокът ѝ на годност е твърде кратък, суровините са скъпи, а самата тя отдавна е загубила мястото си сред модерните храни. Пет години по-късно продуктите на компанията са в големите търговски вериги и по рафтовете на бутиковите магазинчета. А най-големият хит на бранда се оказват кори за баница, направени само от три съставки: брашно, вода и сол.
Разговаряме с Таня Костадинова, съосновател на Kanap Foods, за това защо понякога най-трудното нещо в хранителния бизнес е да оставиш нещо извън рецептата.
Разговорът е част от поредица, посветена на храната и хората, които я правят стойностна, която създаваме в партньорство с Philips AirFryer 5000.
Бозата, която никой не искаше
Проблемът с бозата в началото възниква не защото продуктът е лош. Точно обратното – проблемът е, че е твърде добър, твърде скъп за категорията си, краткотраен и в малки количества. С други думи – твърде много проблеми за един търговец, който трябва да реши какво да сложи на рафта си.
Таня обаче е убедена, че бозата е една от най-несправедливо забравените храни в България. Тя говори за нея по начина, по който други говорят за популярните днес комбуча и крафт бири. Повечето хора я свързват с евтини квартални закусвални, прекомерна сладост и онзи особен вкус, който години наред индустрията създава с консерванти, подсладители и възможно най-евтини суровини.
Така се ражда първият голям маркетингов проблем на КАНАП. Не как да продадат нов продукт. А как да убедят хората да погледнат по нов начин към стар продукт.
„Искахме да я възродим с нов прочит като истинска жива храна, богата на пробиотици, каквато е била някога“, разказва Таня.
Историята на компанията всъщност започва много преди първата бутилка да стигне до магазините. Таня и съпругът ѝ Станимир работят по идеята за собствен бизнес почти десет години. Тя се заражда постепенно заради промяната в начина, по който се хранят самите те и нарастващото им разочарование, че голяма част от храните на пазара не отговарят на очакванията им.
Накрая идва и логичното продължение: „Ако ние толкова трудно намираме храните, които искаме да купуваме, вероятно има и други хора като нас.“
Бизнесът им се ражда не в момент на комфорт, а в разгара на COVID пандемията. Когато светът буквално замръзна от стрес, те решават, че повече нямат право да отлагат. Скачат в дълбокото с ясното осъзнаване, че чистата, истинска храна е пътят, по който избират да вървят.
Но добрата храна има смисъл само ако намира място в реалното ежедневие. А то рядко оставя много време за готвене. Затова Philips разработва уред, който прави здравословното хранене по-достъпно и лесно за вписване в натоварения график. Philips Airfryer серия 5000 може да сготви едновременно две ястия и ги готви бързо. Така трудната част остава изборът до качествените продукти.
Защо КАНАП
Името, което избират за своя бранд, не е случайно. Канапът е здрав, естествен материал – нишка, с която Kanap Foods иска да свърже миналото с бъдещето, да пренесе вкуса на познатото в днешния ден, без да го изопачи. Да задържиш тази нишка в съвременната индустрия обаче означава да водиш постоянни битки.
„В днешно време е много по-изкушаващо да „подобриш“ един продукт бързо с химия, защото е по-лесно за производство.“
Съпругът на Таня има над 25 години опит в хранителния сектор и познава индустрията отвътре. Именно това прави решението още по-интересно. Той знае отлично колко трудно е да се прави бизнес, когато доброволно се отказваш от най-лесните начини да увеличиш печалбата. Защото в хранителната индустрия почти всеки проблем има бързо решение.
Искаш по-дълъг срок на годност? Добавяш съставка. Искаш по-ниска цена? Сменяш суровината. Искаш по-висок добив? Оптимизираш рецептата. Въпросът е, че всяко от тези решения има цена. КАНАП решава да тръгне в обратната посока.
Най-трудното понякога е да не добавиш нещо
Историята на Kanap Foods не е толкова за това какво съдържат продуктите им, а по-скоро какво отказват да вложат в тях. В момента най-актуалната битка в компанията е около продукт, който още не съществува – безглутенови гризини. Отстрани звучи като дребен казус, но вече два месеца те са обект на ежедневен спор между визията на бранда и реалността на производството.
„От два месеца се борим с гризини и технологът казва, че малтодекстринът е важен за хрупкавостта при безглутеновите продукти, но ние сме категорични, че няма да го сложим – ако не успеем да ги направим чисти, просто няма да ги пуснем“, казва Таня.
Подобна логика стои и зад най-успешния продукт на Kanap Foods – корите за баница. Те съдържат едва три съставки: брашно, вода и сол. Точно тази привидна простота ги превръща в един от най-разпознаваемите продукти на компанията и доказва, че понякога най-важно в хранителния бизнес не е какво да добавиш, а какво да оставиш извън рецептата.
По думите на Таня не за първи път компанията може да се окаже в ситуация, в която месеци наред да е работила по продукт, който накрая не вижда бял свят. По подобен начин разработването на вафлата с лимец отнема цяла година проби и лабораторни тестове, които да гарантират качеството и ниското съдържание на глутен.
В хранителна индустрия, която обикновено измерва успеха в бързина и мащаб, това звучи парадоксално. Но именно там е логиката на Kanap Foods. „Ако не си готов за тези неща, ще се наложи да направиш компромис в някакъв момент. А ние сме решили да не правим компромис с качеството“, казва Таня.
Вкъщи обаче борбата с апетита на децата за хрупкави, „забранени“ неща като чипс или пържени картофки е безмислостно жестока. Соломоновото решение за тези изкушения е Philips Airfryer 5000. Вместо пакетирани алтернативи от магазина, уредът позволява да се приготвя здравословните снаксове за минути. Разбира се, той се справя и с всякакви други ястия – едно от любимите на Таня е мъфини с юфка, спанак и халуми.
Пътят към веригите и парадоксът на малките фабрики
Другото голямо бизнес предизвикателство са преговорите с търговските вериги. Въпреки занаятчийския си имидж, Kanap присъства в тях съвсем целенасочено. За Таня те не са табу, а необходим канал за диверсификация на продажбите. Признава обаче, че условията са тежки и поставят малките производители в сложна ситуация – трябва едновременно да увеличават продажбите и да запазват качеството на суровините.
За да избегнат част от тези рискове, КАНАПсъзнателно избира да няма собствено производство, а част от причината е кризата с работната ръка. Според Таня управлението на производствена база би погълнало огромна част от времето и енергията им, които днес влагат в разработването на продуктите.
Вместо това компанията работи с малки производители от различни части на страната – често семейни фабрики с добър капацитет, но ограничен достъп до пазара. КАНАП отива с рецептата, осигурява суровините и поема маркетинга, а партньорите им получават възможност да произвеждат продукти, за които иначе трудно биха намерили реализация.
Най-важният тест
Философията на Kanap Foods се тества ежедневно и у дома, пред апетита на двете ѝ дъщери.
На въпроса кое е по-трудно в кухнята – да измислиш нещо вкусно или да угодиш на всички около масата – отговорът идва без колебание: „Определено да угодиш на всички е много по-трудно, защото е въпрос на вкус – не само на рецепта, но и на настроение, на възраст, на предпочитания.“
Това предизвикателство решава Philips с двете си независими кошници, в които едновременно могат да готви различни ястия на различни градуси и режими – печене, готвене на пара – така на масата може да има и хрупкава баница с кори КАНАП, и печени зеленчуци или пиле, всяко приготвено точно така, както го харесва съответният член на семейството.
В крайна сметка обаче нито лабораториите, нито търговските вериги, нито технологичните битки са това, което кара Таня да вярва, че усилията си струват. Тя се зарежда от реакцията на семейството и на хората, които опитват продуктите на КАНАП.
„Наскоро ни се обади една непозната, възрастна дама. Искаше просто да ни благодари, защото направила баница с нашите кори и тя ѝ напомнила за корите, които нейната майка някога е точела. По-голям комплимент от това няма“, разказва Таня.
Точно това е смисълът на всичко, което Таня и семейството ѝ правят през последните години – не да капсулират миналото под стъклен похлупак, а да запазят и пренесат в настоящето вкусовете, заради които си струва да се помни. И докато КАНАП продължава да държи здрава нишката на истинския вкус между миналото и бъдещето, модерните уреди доказват, че готвенето в съвременния дом може да бъде лесно и здравословно.
About the Author
