На 24 юни православната църква отбелязва рождението на свети Йоан Кръстител, а в българската народна традиция денят е познат като Еньовден.
Според християнското предание свети Йоан Предтеча се ражда шест месеца преди Христос. Неговите родители – свещеникът Захарий и съпругата му Елисавета – получили вестта за раждането му от архангел Гавриил, когато били на преклонна възраст.
По-късно Йоан се превръща в пророка, който подготвя пътя за идването на Христос и го кръщава във водите на река Йордан.
Празникът съчетава християнската традиция с народните вярвания.
Еньовден съвпада с лятното слънцестоене и затова много от обичаите на празника идват още от траките и са свързани със слънцето, природата и лечебната сила на билките.
Според народното поверие на Еньовден растенията имат най-голяма лечебна сила. Затова още преди изгрев хората излизат по поляни и планински склонове, за да събират билки.
В някои райони се вярва, че трябва да бъдат набрани 77 и половина растения – символичен брой за всички известни болести и за една „безименна“, която няма обяснение..
В някои части на страната и днес се изпълнява ритуалът „Еньова буля“, при който малко момиче, пременено в празнични дрехи и с покрито лице, участва в обредни шествия и наричания за плодородие и щастие.
Еньовден е свързан и с множество гадания за здраве, любов и плодородие.
Имен ден днес празнуват Еньо, Енчо, Йоан, Йоана, Яни, Яна, Янко, Янка, Деян, Дияна и всички производни на тези имена.
About the Author
