Новият състав на Висшия съдебен съвет трябва да бъде избран до 17 октомври 2026 г. Това реши парламентът с окончателното приемане на промените в Закона за съдебната власт.
Промените предвиждат няколко основни неща:
- Изборите за членове на ВСС от професионалната квота – членовете на ВСС, които се избират пряко от съдии, прокурори и следователи – трябва да се проведат до 17 октомври.
- Сегашният ВСС, който е с отдавна изтекъл мандат, ще трябва до 10 дни след влизането на закона в сила да приеме правилата и графика за изборите.
- Общите събрания на магистратите трябва да бъдат свикани до три дни след това.
- За да се спази срокът, ВСС ще може да съкращава част от процедурните срокове, но не и сроковете за обжалване и произнасяне по жалбите.
- Гласуването за професионалната квота ще бъде с хартиени бюлетини.
- Избирателните секции за съдиите и прокурорите ще бъдат разположени по окръжни съдилища, а за следователите може да съвпадат с местоположението на апелативните съдилища.
- При изтичане или предсрочно прекратяване на мандата на председателя на ВКС, председателя на ВАС или главния прокурор, пленумът на ВСС ще определя временно изпълняващ функциите с минимум 13 гласа.
- Едно и също лице няма да може да изпълнява временно тези функции за повече от шест месеца.
- Главният прокурор вече ще може да има до трима заместници.
- Спорове в пленарната зала предизвикаха както изборът по окръжни съдилища, така и текстовете за временно изпълняващите функциите на тримата големи в съдебната власт.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ предупреди, че решението за избор на и.ф. председатели на ВКС и ВАС с 13 гласа може да позволи това да стане без подкрепа от съдийската квота във ВСС.
„Това разрешение е притеснително относно председателите на ВКС и ВАС. Защото това прави възможно временно изпълняващ функциите на двете съдилища да бъде избиран без нито един глас от членовете на съвета, които са съдии, пряко избрани от съдии“, каза тя.
Стою Стоев от „Продължаваме промяната“ разкритикува текстовете, свързани със следствието.
„Никъде в Конституцията не е заложена рамка, в която Следствието е подчинено на главния прокурор. С едни текстове между първо и второ четене, доразвити от колеги в комисия, ние реално подчинихме следствието на главния прокурор“, каза той.
Димитър Петров от „Прогресивна България“ защити решението гласуването да бъде организирано по окръжни, а не по апелативни съдилища.
„Нашето предложение, което е за окръжни съдилища, не апелативни, е единствено и само с цел да се улеснят магистратите да упражнят своето право на глас, тъй като смятаме, че при сегашната изчерпана легитимация на членовете на ВСС е важно повече магистрати да вземат участие“, каза Петров.
Мариан Маринов е избран за и.ф. директор на Националното следствие
Костов: Идеите на „Прогресивна България“ не могат да прочистят съдебната система