Политиките на “Прогресивна България” няма да бъдат видими в проектобюджета за 2026 г., а ще намерят отражение едва в бюджета за 2027 г., каза вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.
„Политиките, които ние като управление искаме да реализираме, ще се видят в бюджета за 2027 година. Сега Народното събрание ще разглежда бюджета на реалността – с цифрите такива, каквито са“, каза финансовият министър.
Донев коментира пред БНТ, че проектобюджетът за 2026 г. не е този, който обществото е очаквало, тъй като се изготвя в средата на бюджетната година.
“Хората очакваха и все още очакват съвсем друго – по-радикален бюджет, който да вкара нормалността в държавните финанси, но нека да си дадем сметка, че днес сме 27 юни. Вече половин година е изтекла”, отбеляза финансовият министър.
Той подчерта, че бюджетът се изпълнява още от 1 януари, а до началото на май страната е била управлявана от две различни правителства, които са взели “никому ненужни” решения, които са увеличили разходите с още 1,1 млрд. евро.
„Правителството на Росен Желязков вдигна разходите с 680 млн. лева, а на Гюров – с още 460 милиона евро. Това също се трупа в сметката на бюджет 2026. Всички тези разходи от удължителния закон и приети с решения на предходните правителства също трябва да бъдат пренесени в сметката за бюджета за 2026 г.”, уточни Донев.
Освен това кабинетът е заварил 1,1 млрд. евро неразплатени договори по общинската инвестиционна програма и още толкова към Агенция “Пътна инфраструктура”.
По отношение на 30% по-високата цена на винетките, която ще влезе в сила от месец август, Донев посочи, че това е нормално след като през миналата година цените на пътните такси са били намалени.
„Ако разделим увеличението на годишната винетка по месеци, говорим за около 1,20 евро месечно. Не бих казал, че това е толкова голямо увеличение“.
По думите на Гълъб Донев кабинетът се стреми постепенно да стабилизира публичните финанси, без да предприема рязко свиване на разходите, което би могло да забави икономическия растеж.
Една от основните задачи на правителството остава административната реформа, посочи финансовият министър. Тя обаче ще се случи след като бъде направен функционален анализ, който да покаже кои администрации изпълняват сходни дейности, къде могат да бъдат обединени структури и кои услуги могат да бъдат централизирани и дигитализирани.