Той е спортист, експерт по европейски институции, бивши финансов министър, а сега лидер на малка държава на източния фланг. Александър Стуб е президентът, направил себе си и Финландия много по-ключов фактор в дипломацията между Европа и САЩ, отколкото е традиционната ѝ роля.
Стуб намери общ език с Доналд Тръмп, същевременно демонстрира твърдост в подкрепа за Украйна, която „трябва да защити своя суверенитет и териториална цялост — това е основен принцип на международното право и не подлежи на преговори.“
Финландия има над 1300 км. граница с Русия и е сред най-подготвените страни в Европа за териториална отбрана, с над 1 милион резервисти в армията. Миналия септември Стуб говори пред ООН за външна политика, която се основава на три неща: ценности, интереси и сила, “а силата на малките държави се крие в сътрудничеството“.
Преди няколко дни финландският президент даде интервю за Politico, в което изрази надежда, че Тръмп ще помогне за спирането на огъня в Украйна като първа стъпка към преговори.
Въпреки крехкостта на примирието с Иран и това в Газа, много европейски лидери се надяват Тръмп да насочи вниманието си към укротяването на Путин. Защото предпоставките за това изглежда са налице, подчертава Стуб. Във военно отношение, без съмнениеq през последните шест месеца Украйна има предимство.
Всеки месец около 35 000 руски войници са убити или ранени, а Русия не е в състояние да набира толкова нови войски. Съотношението на загубите сега е едно към осем — един украински войник срещу осем руски войници. Повече украински дронове и ракети навлизат в Русия, отколкото обратното, Украйна успешно поразява стратегически цели както в Санкт Петербург, така и в Москва, като е извела от строя около 40% от нефтените рафинерии в Русия.
Отварянето на Ормузкия проток, макар и не на 100 процента, намали значително цената на петрола, а оттам и постъпленията в руския бюджет.
За Тръмп постигането на някакъв външнополитически успех е силно необходимо, а Стуб може да се окаже добър вариант за посредник.
Останалите кандидати като че ли значително намаляха напоследък. Скандалът на Тръмп с италианската премиерка Джорджа Мелони за това дали се е молила на американския президент за снимка, беше истински ожесточен. Той завърши с победа на италианката, която демонстрира държавническа зрялост („Няма да се връщам повече към темата, защото все още вярвам в единството на Запада и не мисля, че това е зрелище, достойно за нашата задача.“)
Лидерът на крайната десница във Франция Жордан Бардела всячески се дистанцира от Тръмп, а във Великобритания 82% от избирателите смятат, че той е увредил връзките между САЩ и Европа – сред тях и голяма част от гласуващите за Найджъл Фараж.
Изобщо, изявленията на Тръмп, някога приветствани от идеологическите му съюзници, сега се възприемат като политически бомби.
Според изследване на Европейския съвет за външна политика действията на американската администрация отблъскват умерените избиратели в Европа, разделят националистическите електорати и дават аргументи на опонентите.
Парадоксално, Европа е обединена в мнението си за Тръмп (негативно), но е разделена в това за Украйна. Докато основната част от европейците подкрепят украинската съпротива и искат да се учат от нея, особен феномен са мненията на популистите в Централна и Източна Европа. Привържениците на полските партии „Конфедерация“ и „Корона“, на „Алтернатива за Германия“, на „Свободните демократи“ в Австрия и „Фидес“ в Унгария, на „Прогресивна България“ са направо враждебни към Украйна.
На този фон преговори за спиране на огъня и постигане на траен мир след това могат да се водят от ЕС във формулата Е5 (Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша), но укротителят на Тръмп може да се окаже финландецът Стуб със своя твърд и ясен подход, без разлика какво казва в Брюксел и в Хелзинки.
Но дали Тръмп ще успее да докара Путин на масата за преговори все пак остава най-голямата въпросителна.
Външнополитически дневници: Обиколката на Румен Радев в Европа и МАГА визитата в София
Външнополитически дневници: Победата е въпрос на гледна точка
Европейците вече не вярват в САЩ. Българите – донякъде и в ЕС. Поуката е от Боб Дилън
About the Author
