Премиерът Румен Радев съобщи изненадващо, че е предложил на украинския държавен глава Володимир Зеленски Украйна да се включи в строителството на руската АЕЦ „Белене“.
Това стана седмици след срещата му със Зеленски в Брюксел, след която нито Министерският съвет, нито Киев коментираха подобни разговори.
Украйна има интерес да купи старите руски реактори, които България трябваше да плати въпреки отхвърления проект за АЕЦ „Белене“.
Сделката беше спряна през април 2025 г. при правителството на Бойко Борисов, където коалиционен партньор беше БСП – партията, която настоява за изграждането на руската атомна централа в България на всяка цена. БСП не успя да влезе в 52 Народно събрание година по-късно.
Румен Радев обяви пред Народното събрание, че Володимир Зеленски отново е поставил въпроса за покупката на реакторите от „Белене“.
„Аз му предложих друго – дайте ние и вие, с европейски средства, заедно да изградим АЕЦ „Белене“ и да ви предоставим електричество през Румъния. Това е нашата позиция и мисля, че това ще бъде изгодно за България“, каза Радев.
Преговорите за продажбата на реакторите се водят вече три години.
Минимална цена за сделката в решението на българското Народно събрание е следната:. „Продажната цена не може да бъде по-ниска от платената от НЕК – ЕАД, на „Атомстройекспорт“ – АД, в размер на 601 617 133 евро, или 1 176 660 837 лв.“.
През март 2024 г. Украйна обяви интерес към покупката на два ядрени реактора от България, с цел да компенсира загубата на контрола над Запорожката АЕЦ. През юни българският парламент даде шестмесечен срок за преговори по евентуалната сделка, който беше удължен до март 2025.
В началото на 2025 г. украинският парламент официализира намерението си чрез закон, подписан от президента Зеленски.
Изведнъж през април 2025 тогавашният вицепремиер Атанас Зафиров съобщи, че властта се е отказлаа да продава реакторите, защото са „ключов актив за България“.
Правителството няма да анулира Споразумението за сътрудничество между България и Украйна в областта на сигурността, което беше подписано при служебния кабинет на Андрей Гюров през март 2026.
Според Румен Радев документът не съдържа конкретни ангажименти за предоставяне на военна помощ, срокове или задължения за България, а предвижда основно проучване на възможности за подкрепа и развитие на двустранното сътрудничество.