На остров Персин се вижда само малка част от историята на лагера „Белене“.
Оцелели са масивните двуетажни сгради от последния строителен период на т.нар. „Втори обект“, части от обслужващите постройки и плацът, на който някога хиляди лагеристи са били строявани за проверки и наказания.
Голяма част от миналото на комунистическия концлагер в България обаче е заличена.
Първите полувкопани землянки, бараките от плет, кал и глинени тухли са разрушени.
Постройките от по-ранните периоди са премахнати през 1959 г. с изграждането на масивните сгради, а следите на миналото са системно заличавани.
Историята най-после може да бъде възстановена с изграждането на Мемориал в памет на жертвите на лагера „Белене„.
Лагерът „Белене“ функционира с няколко прекъсвания от 1949 г. до 1987 г. в края на комунистическия режим. Близо 15 000 души са въдворените в него принудително – повечето от тях без съд, нарочени за врагове на режима по политически причини, подлагани на нечовешки терор и унижения.
„Когато е сторен голям грях, той трябва да бъде „поправен“, възстановен“
„На това място се е случило нещо лошо и ако ние не действаме, там ще продължават да действат злите духове. Трябва да действаме, за да „поправим“ това място, да сложим похлупак на ада“, казва в свое интервю католическият свещеник Паоло Кортези, който дава идеята за създаването на Мемориала още през 2013 г.
Кортези е енорийски свещеник на църквата „Рождение на Блажена Дева Мария“ в гр. Белене и е ректор на светилището на блажения Евгений Босилков.
Отец Паоло пристига в България през октомври 2010 г., изпратен от Ордена на пасионистите. Интересът му към историята на католиците в България постепенно го води до архивите за репресиите срещу вярващите и духовниците, а оттам към лагера на остров Персин.
Кортези вижда възможността „Белене“ да разказва за жертвите, да възпитава младите хора и да помага на обществото да осмисли миналото си.
Зад проекта застава Обществен съвет начело с доц. Георги Лозанов. В съвета влизат както репресирани хора и оцелели от лагера, така и общественици – включително президентът на България от 1997-2002 г. Петър Стоянов. В съвета участват известни историци и изследователи като проф. Момчил Методиев, доц. Михаил Груев, проф. Евелина Келбечева, проф. Веселин Методиев, писателите Теодора Димова и Захари Карабашлиев, и други.
Между идеята и разрешението за строеж минават 13 години.
През 2017 г. Община Белене получава правото да управлява държавния имот, върху който се намират останките от лагера. Следва планирането, екологичните съгласувания и историческите и архитектурни проучвания.
В продължение на три години специалисти събират и анализират архивни документи, карти, архитектурни чертежи, снимки и свидетелства на бивши лагеристи и техни наследници.
В края на 2024 г. е съставен екип от над 30 експерти и консултанти, които изготвят Технически проект на база на събраната през годините информация.
Проектът е внесен в община Белене през ноември 2025, а няколко месеца по-късно получава разрешение за строеж.
Сега той ще има обществено представяне на 14 юли от 18 ч. в залата на Съюза на архитектите в България на ул. Кракра №11.
Мемориалът в памет на жертвите на лагера „Белене“
Лагерът преминава през различни етапи, а през годините материалните следи систематично са били унищожавани.
Сега авторите на проекта предлагат да възстановят пространствения разказ и мащаб на лагера, като проследят неговото развитие във времето.
Идеята е заличените постройки да бъдат обозначени върху терена там, където е възможно и на база на данните, които са събрани с неоспорими архивни доказателства и потвърдени с проучвателни разкопки.
Границите на „Белене“ ще бъдат очертани, ще бъдат показани и местата на наблюдателните кули, за да се възприеме мащабът, топографията и организацията на пространството.
Посетителят ще може да извърви разстоянията между първите полувкопани землянки за живеене, карцера, по-късните дървени спални помещения, лечебницата, столовата, масивните постройки и обслужващите сгради и да се пренесе в атмосферата на лагера, като усети бита и ежедневието на въдворените без съд и присъда.
Предвидена е и реконструкция на някои от типичните структури – като модели, които помагат за възприемането на средата, в която са държани лагеристите.
Плацът в южната част на лагера ще бъде съхранен в оригиналния му вид, като в него ще се постави дискретен форум със сцена за възпоменателни събития.
„Мемориалът „Лагер Белене“ е място за прошка и помирение, място за молитва и преосмисляне на грешките на тоталитарния комунистически режим в България, място за преодоляване на историческа травма, място за диалог и разбирателство между хората, независимо от техните политически, културни и етнически различия. Белене е място за утвърждаване ценностите на свободата и демокрацията, които съвременните поколения трябва да отстояват ежедневно с действията и посланията си“, казват авторите на проекта.
About the Author
