Англия срещу Аржентина е единият от полуфиналите на Мондиал 2026, а това е футболна класика, която не е за изпускане.
Срещата е на 15 юли в Атланта от 22:00 часа българско време. Ще се излъчва на живо по БНТ 1.
Съперничеството между тези два отбора най-точно може да бъде определено с думата “омраза”.
Истинска, неподправена, историческа омраза… не само на футболния терен.
Скандали, неочаквани герои, моменти на гениалност и емоция, която само футболът може да донесе.
Едва ли е изненада, че в навечерието на този мач отново има скандал. Той е свързан с подписката “Argentina Out”, която събра близо 4 милиона души. Те искат Аржентина да бъде дисквалифицирана от Мондиал 2026.
Инициаторите посочват, че някои от срещите на аржентинците са “очевидно манипулирани”.
Под съмнение се поставя и жребият, и това, че няма как да е съвпадение фактът, че Аржентина е първият отбор в историята на първенството, който достига до полуфиналите, без да се е срещнал с никой от тимовете в топ 10.
Но същевременно е получил рекорден брой дузпи (4).
Аргументацията включва още тезата, че нарушенията на аржентинците са „прекалено много“ в сравнение с тези на останалите футболисти и част от тях остават напълно невидими за реферите.
Както и това, че Aржентинската футболна асоциация е разследвана от ФБР за предполагаемо пране на пари и измама.
При всички положения, напрежението преди мача на Аржентина с Англия е огромно, а ние се връщаме към събитията, които са оформили този сблъсък като един от най-значимите във футбола.
Началото – Англия срещу Аржентина през 1962 година
Този мач не остава с ярък отпечатък в историята, но поставя началото.
Голове на Рон Флауърс, Боби Чарлтъn и Джими Грийвс осигуряват убедителна преднина от 3:0 за Англия, преди Аржентина да върне едно попадение в самия край за 3:1.
И двата отбора завършват груповата фаза с по една победа, едно равенство и една загуба, но англичаните продължават напред благодарение на по-добрата си голова разлика.
Пътят на „трите лъва“ обаче приключва още на четвъртфиналите, където отстъпват пред бъдещия световен шампион Бразилия.
А аржентинците обвиняват съперника си, че е продължи напред само и единствено заради късмет.
Голямата омраза
Истинската вражда идва четири години след първия мач между Англия и Аржентина на Мондиал.
На четвъртфинал през 1966 година англичаните се налагат с 1:0, но аржентинците оспорват победния гол на Джеф Хърст.
Капитанът на Аржентина Антонио Ратин е отстранен още през първото полувреме и отказва да напусне терена в продължение на близо осем минути.
Той дори изчиства футболните си обувки в червения килим на терена, по който минава кралицата. Чупи и флаг с английското знаме.
След срещата селекционерът на Англия Алф Рамзи нарича съперниците „животни“ и забранява на своите футболисти да разменят фланелки.
Именно хаосът около този мач се свързва и с идеята за въвеждането на жълтите и червените картони – нещо, което става факт на Световното през 1970 година.
За онзи скандален четвъртфинал легендарният английски защитник Джордж Коен разказва, че напрежението далеч не се е изчерпвало само с твърдите единоборства.
„Нямам нищо против здравата игра. Проблемът бяха подлите номера – плюене, дърпане на ушите… Опитваха се да ни сплашат. А когато разбраха, че няма да стане, мачът излезе извън всякакви граници”.
„Най-жалкото е, че не играха футбола, на който бяха способни. Може би дори щяха да ни победят, но трябваше просто да излязат и да покажат какво могат”.
След последния съдийски сигнал напрежението се пренася и в тунела.
Битката за Фолклендските острови
Най-вероятно и сами се досещате, че мачът с Божията ръка е най-големият скандал в съперничеството между Англия и Аржентина. Неговият мащаб обаче е още по-голям в контекста на историческите събития няколко години по-рано.
Фолклендските острови са под британски флаг от 1833 г., с изключение на тримесечната окупация от Аржентина през 1982 г., която води до Фолклендската война, отнела живота на 255 британски военнослужещи, трима островитяни и 649 аржентински войници.
Предисторията е, че в навечерието на Фолкландската война Аржентина е в тежка икономическа криза – инфлацията достига рекордните 140% на месец, 28 милиона аржентинци живеят в пълно отчаяние, като ситуацията се влошава най-много от септември 1981 г. до март 1982 г.
Засилват се и масовите граждански протести срещу управляващата военна хунта. Правителството, начело с водача на новата хунта генерал Леополдо Фортунато Галтиери, решава да повиши популярността си. Залага на национализма и иска да завземе Фолклeндските острови.
„Ние, аржентинците, не знаехме какво всъщност се случва. Казваха ни, че печелим войната, а в действителност Англия ни разгромяваше. Около този мач се вдигна такава истерия, че сякаш предстоеше да изиграем нова война, този път на футболния терен“, спомня си години по-късно Марадона.
След войната вече е немислимо островите да се дадат обратно на Аржентина, а любопитният исторически napagokc e в това, че островитяните сменят една окупационна армия с друга: през следващите четири години там е построена новата военновьздушна база Маунт Плезьнт, която ga защитава Фолкландските острови, а кралският флот редовно патрулира вов водите на Югозападния Атлантик от своята база в Меър Харбър близо до Маунт Плезьнт.
Те служат за подкрепление на новопристигналия британски гарнизон на брега, оборудван с комуникационно-отбранителна техника.
Войната има силен вытрешнополитически ефет и в двете страни. Загубата на Аржентина довежда go още no-сериозни протести срещу военното правителство, които ускоряват падането му. В същото време патриотичната вълна във Великобритания помага на Маргарет Тачър да спечели изборите през 1983 г.
Божията ръка
През 1986 година на 1/4-финал на Световното пред 115 000 души на стадион “Ацтека” Англия се изправя срещу Аржентина.
Там Диего Марадона показва двете си лица – на гений и на хулиган.
В 51 мин. легендарният №10 отбелязва с ръка, изпреварвайки за частици от секундата вратаря Питър Шилтън.
Ражда се митът за Божията ръка, който за англичаните обаче е “кражбата на века”.
Любопитно е, че един от двамата асистенти на рефера Али Бин Насер е българин – Богдан Дочев, който е смятанн за най-добрият ни съдия през 70-те и 80-те години. Пред неговия поглед Марадона открива резултата.
Четири минути по-късно Дон Диего показва, че може да направи англичаните за смях не само с измама. Следва фантастична индивидуална акция, която започва от центъра и завръшва с гол във вратата на “трите лъва”, които успяват да стигнат само до попадение на утехата чрез Гари Линекер 9 минути преди края.
Няколко дни по-късно Аржентина е световен шампион.
На мача от полуфиналите сега има интересен момент – Аржентина получи разрешение да играе със син екип срещу Англия.
От федерацията на световните шампиони се обърнаха към ФИФА с молба да бъдат използвани резервните фланелки и тя бе уважена. Идеята на южноамериканците е да играят в същия цвят, с който побеждават Англия с 2:1 във въпросния мач от 1986 година.
Англия срещу Аржентина през 1988 година. Дейвид Бекъм е изгонен, а след 2:2 и дузпи (4:3) “гаучосите” печелят
В същото синьо, „гаучосите“ побеждават Англия и на осминафиналите на Световното първенство през 1998 г. във Франция след изпълнение на дузпи.
Това е среща, която завинаги ще остане в кариерата на Дейвид Бекъм.
Двубоят се помни най-вече с изгонването на английската звезда, след като той рита Диего Симеоне и получава директен червен картон.
Години по-късно Симеоне признава, че е изиграл ключова роля за изгонването на Бекъм.
„Да кажем, че съдията се хвана на уловката. Честно казано, беше трудно да не реагира така. Паднах убедително, а в подобни моменти напрежението е огромно”.
“Точно моето падане превърна един жълт картон в червен. Истината обаче е, че най-справедливото наказание щеше да бъде жълт картон”.
Още преди този момент зрителите стават свидетели на истинско футболно зрелище.
Габриел Батистута и Алън Шиърър се разписват от дузпи, а след това Майкъл Оуен бележи един от най-красивите голове в историята на Световните първенства. Той преминава през цялата аржентинска защита и извежда Англия напред с 2:1.
Малко преди почивката обаче Аржентина изравнява след брилянтно разигран пряк свободен удар, завършен от Хавиер Санети.
Въпреки че остават с човек по-малко след червения картон на Бекъм, англичаните устояват героично. Дори в 81 мин. си мислят, че са стигнали до победния гол, когато Сол Кембъл праща топката в мрежата с глава.
Попадението обаче е отменено за нарушение в атака.
Победителят е определен след изпълнение на дузпи. Пропуски на Дейвид Бати и Пол Инс се оказват решаващи и Аржентина продължава напред, макар че още в следващия кръг отпада от Нидерландия.
2002 година – изкуплението на Дейвид Бекъм
След случката от 1998 година Бекъм е остро критикуван в родината си. Обвинен е за поражението и дори обмисля да се откаже от националния отбор.
За радост на сънародниците си не го прави. А изкуплението му идва на следващото Световно.
Капитанът на Англия отбелязва единствения гол в срещата от дузпа, отсъдена, когато Майкъл Оуен е съборен в наказателното поле от Маурисио Почетино.
Това е сладкото отмъщение на Бекс.
След равенството със Швеция в първия мач от групата този успех е жизненоважен за англичаните.
В последния си двубой Англия завършва 0:0 с Нигерия и си осигурява място в елиминациите. Аржентина прави 1:1 с Швеция и отпада още в груповата фаза – за първи път от Световното първенство през 1962 година.
След това Англия елиминира Дания на осминафиналите, но на четвъртфиналите е спряна от Бразилия.
About the Author
