България няма напредък по препоръките за утвърждаване на върховенството на закона, показва новият годишен доклад на Европейската комисия.
Равносметката показва, че за една година страната ни е изпълнила само една препоръка на ЕК изцяло. По две има частичен напредък, по една е отчетен ограничен напредък, а по четири не е постигнат никакъв.
Сред областите, в които Брюксел не вижда развитие, отново попадат съдебната реформа, борбата с корупцията по високите етажи на властта и качеството на законодателния процес.
Една от най-сериозните критики е,че няма напредък в реформата на Висшия съдебен съвет. Европейската комисия отбелязва, че съставът му остава непроменен и препоръчва преструктуриране, което да гарантира по-голяма независимост и ефективност съобразно европейските стандарти.
Няма резултати в разследванията, обвиненията и окончателните присъди по случаи на корупция по високите етажи на властта. Препоръката остава непроменена – България трябва да постигне реални резултати, а не само законодателни намерения.
Брюксел отчита известен напредък по отношение на Комисията за противодействие на корупцията след приемането на новия закон, който възстановява дейността ѝ. Въпреки това се подчертава, че комисията трябва да заработи пълноценно, за да изпълнява както превантивните, така и разследващите си функции.
Единствената препоръка, която Европейската комисия смята за изпълнена, е свързана с Инспектората към Висшия съдебен съвет. Според оценката промените в процедурата за избор на неговите членове ограничават възможностите за политическо влияние чрез по-високото изискване за парламентарно мнозинство и по-активното участие на магистратската общност.
Липсва напредък по отношение на качеството на законодателния процес.
Ограничен напредък е отчетен при усилията за въвеждане на правила за почтеност на висшите представители на изпълнителната власт.
В анализа се посочва, че все още не са преодолени опасенията, свързани с влиянието на главния прокурор във Висшия съдебен съвет и недостатъчното представителство на съдии, избрани пряко от своите колеги.
В частта за медиите Европейската комисия отбелязва като положителна стъпка избора на нов генерален директор на БНТ и готвените промени за засилване на независимостта на обществените медии.
Наред с това обаче докладът констатира, че политическото и икономическото влияние върху медиите продължава да бъде сериозен проблем.
Посочват се случаи на договори с публични институции, съдържащи клаузи, които могат да ограничат публикуването на информация, уронваща репутацията на възложителя.
Комисията отбелязва още, че физическите нападения срещу журналисти са намалели, но се увеличават словесните атаки, онлайн тормозът и натискът чрез съдебни дела.
Специално внимание е обърнато и на законодателните инициативи, които според Брюксел могат да ограничат достъпа до обществена информация и работата на медиите.
About the Author
