Върховният касационен съд изненадващо не излъчи свой представител в новата Антикорупционна комисия (КПК).
Единственият кандидат за член на КПК от квотата на съда беше Ивайло Йосифов – зам.-председател на Административния съд в Русе.
Той беше предложен от съдия Владислава Цариградска като пример за магистрат, който отстоява професионалната си независимост.
През 2025 г. Йосифов беше подал сигнал в предишния състав на КПК срещу члена на ВСС Драгомир Кояджиков за това, че той е опитал да го откаже от конкурса за ръководител на русенския Административен съд чрез посредник.
До санкции срещу Кояджиков така и не се стигна, самият той отрича връзка със скандала. А ВСС отказа дори да изслуша аргументите на Ивайло Йосифов.
Въпреки че той е административен съдия – предпочете да участва в избора през Върховния касационен съд, вместо през ВАС, който също има своя квота в Антикорупционната комисия. Мотивът, който той представя при изслушването, е, че разчита на това, че ВКС може да проведе честен избор.
Избор беше проведен – но мнозинство не се събра.
25 от общо 56 гласували в Общото събрание на Върховния касационен съд са подкрепили номинацията на Йосифов за Антикорупционната комисия.
КПК все пак ще започне работа с четиримата вече посочени членове от квотите на други институции. Това са:
- Пламен Тодоров – избран от мнозинството на „Прогресивна България“ в Народното събрание
- Павел Гайдаров – назначен от президента Илияна Йотова
- Мариана Шотева – избрана от Върховния административен съд
- Милен Шопов – избран от Висшия адвокатски съвет
Комисията за противодействие на корупцията беше разформирована само преди няколко месеца по решение на старото управляващо мнозинство на ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС.
Това стана след поредица от показни акции на КПК срещу кадри на „Продължаваме промяната“ като кмета на Варна Благомир Коцев и зам.-кмета на София Никола Барбутов.
През лятото на 2025 г. управляващите смятаха да изберат нов състав на КПК – като част от реформата, за която България очакваше стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост. Европейската комисия обаче видя проблеми с гарантирането на политическата независимост на институцията и отказа да отпусне средствата.
Решението на ГЕРБ беше директно закриване на КПК и разпределяне на функциите ѝ между Сметната палата, ГДБОП и ДАНС, което стана през януари 2026 – след оставката на кабинета „Желязков“.
Само няколко месеца по-късно „Прогресивна България“ спечели изборите и реши да възстанови КПК, но с нови правила за избор – с петима членове от различни квоти – в опит да спаси европейското финансиране.
About the Author
