Трябва да се чува, ходи, гледа, мисли и вижда повече. В свят, изваден от пантите, задушен в относителността на алгоритмите си, това може да е наистина животоспасяващо. И както една мъничка свещ може да осветли дори най-големия мрак, така един фестивал в сърцето на Родопите може да преобърне света ни с главата нагоре и трайно да го заземи в човечността.
И за шеста поредна година става точно това – на Родопи Филм Фест – Международен фестивал за документално кино. Съвсем без фууд корт, без мърч зони, без гурме бургери, без дежурните оранжеви шприцове, но с много душа се организира този бутиков фестивал в Смолян.
Защо документално кино?
В документалното кино няма fake news, казват Лозинка и Христо Бакалски – организаторите, сърцето и душата на фестивала. В документалното кино има лични истории на съществуващи протагонисти, колективни съдби, болка и автентична радост.
Темата на тазгодишното издание – „Спектакъл Политика“ – изследва как политическата реалност се превръща от медийно събитие в публичен образ и в безмилостен личен разказ. И има толкова много истории за разказване. За последните концлагеристи в „Белене“, които са още живи и се сещат за студа през онези тъмни зимни дни в началото на 80-те, когато не са искали да им сменят имената и са ги отвели на онзи проклет остров, по моста. За глада и свинското ухо, плуващо във воднистата супа.
Страхът и безсилието придружават семействата им и до днес. Преживеният ужас е доживотна присъда, болката е тук, за да остане.
В Иран живее и умира поколение родители без децата си, без внуците си, сами, в тишината на осиротелия дом. По същото време, пръснати по целия свят, живеят поколение иранци без родители, без корени, обречени да бъдат неживи – немъртви, в „Минало-бъдеще Продължително Време“.
Защо от всички места на света точно в България бяга и се спасява една млада германка с двете си малки деца през 1939 година? Колко странен е изглеждал животът в България в нейните очи и колко прелъстителна мечта е бил животът в Германия за нейните внуци по време на комунизма. И колко е странно, че нищо не е толкова хубаво и толкова ужасно, колкото изглежда на пръв поглед.
Никога не се знае какво е било грешка, какво – шанс. Невъзможно е да се преразкажат всички сюжети – мислими и немислими съдби, но едно е факт – филмовата селекция е безкомпромисно добра. Тя събира филми от цял свят и е необичайно разнообразна. Някои години селекционният екип трябва да подбира от над 500 подадени кандидатури.
Фестивалната програма е пъстра и се състои от три главни категории – дългометражни филми, конкурсна програма за дълго и късометражни филми, създадени в последните две години, и Българска филмова панорама – място за български продукции, включително специални прожекции на по-стари и рядко излъчвани филми.
Да има възможност за непринудена дискусия и обмен на мисли с режисьорите е от най-важните неща за Лозинка и Христо Бакалски.
Режисьори от цял свят идват за Q & A сесии с публиката и колеги. Може да станете свидетели на лични откровения и на горещи дискусии между „враждебни“ държави чрез филмите и техните делегации.
Малцина знаят, че в Смолян има филмова традиция още от 70-те години на миналия век. В този отдалечен, суров планински пейзаж, далеч от столицата и пипалата на партийната доктрина, са се състояли най-авангардните и критични филмови форуми.
Далече от София и днес е добре — бавно се изкачват завоите и причина за тръгване няма. Бавно е добре в Родопите. Няма бързо връщане вкъщи, няма „изморени сме“, има само много още — още заедно, още разговори, още въпроси и още вино.
Публиката, организаторите, режисьори, продуценти, приятели и гости — след прожекциите тепърва започват дългите родопски нощи с много още. До зарана. И утре пак — под родопското небе!
Догодина темата ще бъде „Острови“. Отидете. Вижте. Станете патрон. Не отлагайте, не пропускайте, защото трябва да се чува, гледа, мисли, вижда и чувства много повече!
До края на юли имате възможност да видите някои от филмите в специалната онлайн селекция на Родопи Филм Фест тук.
About the Author
