Все повече хора прекъсват отношения с родителите си, за да защитят психичното си здраве. Някои от тях казват, че решението е било подкрепено или дори препоръчано от терапевт.
The Wall Street Journal разглежда спора около т.нар. „нулев контакт“ – пълното прекратяване на връзката с родител или друг близък човек.
Дълго време семейната терапия предлагаше механизми за подобряване на общуването и справяне с конфликтите. Днес обаче някои специалисти смятат, че понякога най-доброто решение е човек да се отдалечи.
Според тях дистанцията от близък, който упражнява насилие, опитва се да контролира живота на другия или постоянно го наранява, може да бъде важна стъпка към възстановяването.
Критиците обаче предупреждават, че подобни съвети понякога се дават твърде лесно. Терапевтът чува само едната страна, а решението може да раздели не само двама души, а цялото семейство.
Темата става все по-видима и в социалните мрежи. Хиляди хора разказват как са спрели да общуват с „токсични“, „нарцистични“ или „емоционално незрели“ родители.
За семейните си конфликти открито говорят и известни личности. Сред тях е Бруклин Бекъм, който публично разказа за напрежението в отношенията с родителите си Дейвид и Виктория Бекъм.
„Всичко се превръща в травма“
Повечето терапевти приемат, че понякога е оправдано човек да прекъсне връзка с родител или друг близък, особено ако е преживял физическо или емоционално насилие.
Спорът е къде минава границата и кога трудните отношения са достатъчна причина за пълен разрив.
„Живеем в култура, в която поставяме силен акцент върху уязвимостта, всичко се превръща в травма, а решението все по-често е просто да прекъснеш отношенията“, казва Уилям Дохърти, терапевт и почетен професор в Университета на Минесота.
Според него пълният разрив с родител или друг близък трябва да бъде крайна мярка, а не обичайно решение в терапията.
Проучване на социолога Карл Пилемър от Корнелския университет показва, че около една четвърт от американците не общуват с поне един близък роднина. Около 10% са прекъснали отношения с родител или дете.
Пилемър очаква тези случаи да стават повече заради задълбочаващите се политически и обществени разделения.
В отделно проучване сред близо 7000 родители, които не поддържат връзка с децата си, една трета казват, че според тях терапевт е повлиял върху решението или директно го е препоръчал.
Това е мнението на родителите, а не доказателство за намеса на специалист. Резултатите обаче поставят важен въпрос – може ли терапевтът да прецени един семеен конфликт, когато познава само едната страна?
Само едната страна на историята
„Много терапевти приемат думите на клиента за чиста монета“, казва Питър Андерсън, брачен и семеен терапевт, който работи със семейства, прекъснали отношенията си.
Според него така специалистите рискуват да стигнат до крайни изводи, без да познават цялата картина.
Социалните мрежи също имат голяма роля. В Instagram и TikTok все повече хора разказват как прекъсването на отношенията с близките е подобрило живота им.
Около темата вече се развива и цяла индустрия. Терапевти и консултанти предлагат тестове за „емоционално незрели родители“, онлайн курсове и книги със заглавия като „Без контакт, без вина“.
Според Андерсън някои хора отиват на терапия с вече взето решение. Те не търсят друга гледна точка, а потвърждение, че постъпват правилно.
Други специалисти обаче не са съгласни.
Терапевтката Уитни Гудман смята, че преживяното от пациента трябва да бъде приемано сериозно. Според нея насилието не бива да се подценява само защото предишните поколения са го смятали за нормално.
„Защо проявяваме цялото това разбиране само към родителите? Защо не вярваме на децата? Те вече са възрастни“, казва тя.
В практиката си Гудман среща различни случаи. Някои родители са шофирали пияни с внуците си в колата. Други се опитват да определят за кого да се оженят децата им.
По думите ѝ все повече хора са готови да защитят себе си и да не повтарят старите семейни модели.
Цената на „нулевия контакт“
Критиците не отричат нуждата от граници. Според тях обаче терапевтите трябва да задават повече въпроси, вместо веднага да приемат версията на клиента.
Хората невинаги виждат случилото се напълно обективно, особено когато преминават през тежък период. А терапевтът обикновено не познава гледната точка на останалите в семейството.
Джей Лебоу от Института за семейни отношения към Северозападния университет често работи с хора, които са прекъснали връзка с близък по съвет на предишен терапевт.
Той предупреждава, че така истинският проблем може да остане нерешен, а човек да изгуби най-важния си източник на подкрепа.
Няма научни доказателства, че прекъсването на отношенията с близък само по себе си подобрява психичното здраве. Последиците често засягат цялото семейство.
Разривът с родител може да доведе до загуба на връзката и с братя, сестри, баби, дядовци или внуци. Понякога отчуждението продължава с години, през които близките остаряват, разболяват се или умират.
Изследванията на Карл Пилемър и негови колеги показват, че след прекъсването на контакта хората често изпитват временно облекчение. С течение на времето обаче при тях се наблюдават по-високи нива на депресия и трайна неудовлетвореност.
Пилемър нарича това „цената за онзи, който си тръгва“.
The Wall Street Journal разказва историята на Шошана Рубли, чиято терапевтка още на втората им среща я съветва да прекъсне всякакъв контакт с майка си.
Рубли смята, че раздялата ще бъде временна и че двете просто ще говорят по-рядко. Вместо това отчуждението продължава десет години.
През това време тя се влюбва, омъжва се и губи двама от своите баби и дядовци. Други роднини също спират да общуват с нея заради конфликта с майка ѝ.
След като самата тя става родител, Рубли започва да гледа различно на случилото се. Осъзнава, че всички родители допускат грешки, и един ден се обажда на майка си.
Двете постепенно възстановяват отношенията си.
Днес Рубли съжалява, че е последвала съвета на терапевтката, но не я обвинява изцяло.
„В крайна сметка не можеш да държиш терапевта отговорен“, казва тя. „Ти си му разказал своята версия и ти си решил да го послушаш.
About the Author
