Бившият служебен министър на външните работи Надежда Нейнски отправи критики срещу ръководителя на МВнР Велислава Петрова заради допусната грешка в комуникацията ѝ с Иран.
Нейнски прави сравнение между своите собствени действия през пролетта и поведението на Петрова в сходна ситуация сега – приемането на американските военни самолети-цистерни.
През февруари, когато служебното правителство беше на власт и одобри разполагането на самолетите в София – иранският външен министър е поискал да разговаря с нея.
Нейнски е приела – което според нея е изненадало иранската страна.
„Минути преди да се проведе разговора, от външно министерство на Иран се обадиха с искане, публичната версия да бъде, че инициатор на разговора е България. Отказах. Разговорът не се състоя„, казва Надежда Нейнски в своя публикация във Facebook.
Четири месеца по-късно обаче ситуацията се повтаря с новото правителство – и този път Иран получава възможността да съобщи, че телефонният разговор със София е проведен по искане на Велислава Петрова.
Иранските информационни агенции предадоха следната официална версия на Техеран за преговорите:
- разговорът е по инициатива на България;
- външният министър на Иран Абас Арагчи е казал, че решението на България е „осъдително, неприемливо и несъвместимо с дългогодишните приятелски отношения между Техеран и София, добавяйки, че би било уместно българското правителство спешно да преразгледа това решение“;
- Арагчи е обявил, че „всяка страна, участваща във военна атака срещу Иран, неизбежно ще трябва да понесе отговорност за последствията„.
Позицията на Външно министерство за разговора беше доста по-мека – в нея не се споменава за заплахите от иранска страна, а се говори за „активно продължаване и развитие на двустранния диалог“ и че няма да има никаква промяна в подхода на България към Иран.
Надежда Нейнски обръща внимание, че декларацията на Абас Арагчи и прехвърлянето на инициативата от Иран към България е останала без институционален отговор.
„Въпросът кой иска разговор в дипломацията не е само протоколен въпрос. Той е и политически сигнал, често пъти по-важен от съдържанието на самия разговор“, казва тя. Сигналът е както към българското общество и съюзниците, така и към Иран – че „решенията на България не могат да бъдат ревизирани отвън“.
„Инициативата, моментът и начинът, по който един разговор се представя пред обществото и партньорите, са част от самата дипломация.
Задачата на външния министър е не просто да води разговори, а да гарантира, че всеки разговор укрепва позицията и достойнството на България“, казва още бившият министър на външните работи Надежда Нейнски.
„Русия финансира Иран“ – има ли това MAGA прозрение значение за България?
About the Author
