Министерството на отбраната съобщи, че дронът, който влезе на територията на България и се взриви на 100 метра от границата с Румъния, най-вероятно е украински дрон примамка “Майя”.
Тази информация обаче не дава категоричен отговор на два важни въпроса – коя страна е изпратила дрона и способна ли е България да засича и неутрализира подобни заплахи.
“Най-важният непосредствен въпрос за българската национална сигурност не е чий е дронът. А защо той не е бил засечен навреме. Бил ли е видян от нашите системи за въздушно наблюдение? Бил ли е проследен? И ако не – къде е „сляпата зона“ в системата ни за противодействие на дронове?”, коментира бившият външен министър Надежда Нейнски.
Според нея случилото се показва колко голяма е необходимостта от общ европейски щит срещу дронове по целия Източен фланг – от Балтийско море до Черно море, с общо наблюдение, обмен на данни и координирана система за реакция.
“И тук въпросът към премиера Радев е прост: ако дронът не е бил засечен нито в Румъния, нито в България, къде точно е била нашата система за ранно предупреждение? Защото модерната национална сигурност не започва с това да установим чий е дронът, след като е паднал. Тя започва с това да го видим, докато още е във въздуха”, допълва Нейнски.
Най-добрите технологии за защита от дронове са украинските, коментира бившият военен министър Велизар Шаламанов.
“Най-добрия и бърз начин за борба с дронове е сътрудничеството с Украйна в контекста на помощта за Украйна. Имаме споразумение – просто трябва да се ползва”, посочва Шаламанов като с изказването си визира споразумението, което България подписа с Украйна по време на служебния кабинет на Андрей Гюров.
Бившият премиер Кирил Петков също насочи вниманието към развитието на специализирани дронове-прехващачи.
Според него редица европейски държави вече работят с Украйна за изграждане на собствен капацитет за производство на такива системи.
“Това са дронове, които струват под 5000 евро и могат ефективно да свалят атакуващи дронове, вместо за всяка подобна заплаха да се изстрелват многократно по-скъпи противовъздушни ракети или да се вдигат бойни самолети. Това е стратегическо мислене в интерес на националната сигурност: да инвестираш в способности предварително, а не след поредния инцидент да заграждаш мястото на взрива и да обясняваш на хората какво се е случило”, написа Петков във Facebook.
Въпроси възникват и заради мястото, на което се е взривил дронът – в близост до компресорната станция „Кардам“. Според съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев инцидентът трябва да бъде разглеждан и през призмата на защитата на критичната инфраструктура.
“Кардам е една от ключовите точки на Вертикалния газов коридор – стратегическият проект на България, Гърция, Румъния и останалите партньори, който трябва да пренася все повече неруски газ от юг на север (вкл. към Украйна) и да укрепи енергийната независимост на региона”, посочи Мирчев.
По думите му случилото се днес трябва да се разследва като потенциален инцидент срещу критична инфраструктура на държава от НАТО.
От ГЕРБ призоваха за бързо разследване и изясняване на всички обстоятелства около случая.
“Българските граждани трябва да получат ясен отговор какъв е дронът, откъде е дошъл, какъв маршрут е следвал и дали става дума за случаен инцидент или за съзнателно действие срещу територията на държава – член на НАТО“, казват от партията на Бойко Борисов.
About the Author
