Фалшиви профили, „учтив натиск“, телевизионни интервюта, книга, призиви към тийнейджърите и много съдържание в интернет. Историята на българските „ловци на педофили“ показва как саморазправата изключително бързо и лесно може да се превърне в публично разпознаваема кауза, а насилието не само да стане приемливо, а дори да е похвално.
“Екосистема. Добре смазана машина, която методично произвежда насилие и го превръща в норма” – така вътрешният министър Иван Демерджиев описа средата на радикализация на младежите, която се осъществява онлайн.
Обработката на децата става в затворени групи в Telegram, Discord и други приложения за комуникация, но и съвсем явно в социалните мрежи.
В TikTok например могат да бъдат намерени стотици видеа с хаштагове, свързани с “лова на педофили”. В тях “ловците” хващат обвинените в педофилия, показват лицата им и ги унижават по различни начини. В някои случаи само се провеждат разговори с хванатите мъже, в други те са обект на подигравки, “превъзпитание”, бръснене, заливане с урина, а в трети – има и физическо насилие. Именно тези видеа най-често се споделят в затворените канали и групи.
Има и тренд – след всеки хванат педофил, извършителите качват клип, в който обявяват “-1 pdf” или с други думи един педофил по-малко. В някои от клипчетата извършителите съвсем умишлено са с кръв по себе си.
Характерни са видеа, които са направени като интерфейс на игра, в която извършителите танцуват специфичен танц, за да отпразнуват това, което са направи.
@k0rkss -1 pdf #edit #rampage #pdf #fup ♬ оригинальный звук – k0rkss
Насилието, споделено онлайн, на практика се разпространява сред неограничен кръг от хора.
Алгоритъмът на TikTok действа така, че е достатъчно веднъж да се закачиш към дадена тема и платформата ще продължи да ти показва още и още такова съдържание, което, освен всичко друго, се радва предимно на одобрение в коментарите.
Клиповете не са само от България – има от Западна и Източна Европа, САЩ, останалите балкански страни и, разбира се, Русия, откъдето тръгва тази идеология.
От Русия, но не с любов
“Ловците на педофили” копират методите на руснака Максим Марцинкевич, по-известен като Тесак. Той се самоубива в затвора през 2020 г., докато излежава поредна присъда за разпространение на нацистка пропаганда, есктремизъм и разпалване на омраза.
Той е една от най-разпознаваемите фигури на руския неонацизъм.
Създава няколко движения, чиято цел е да привлича млади хора към крайнодесните и неонацистките идеи.
През 2012 г. се появява „Оккупай-педофиляй“, а членовете му използват фалшиви профили, представят се за непълнолетни и уговарят срещи с мъже, след което ги посрещат, обвиняват ги в сексуални посегателства, унижават ги, бият ги, заливат ги с урина и ги карат да я пият. Заснемат всичко и след това го качват в социалните мрежи.
От него тръгва “Жестът на Тесак”, който се използва именно от ловците на педофили – свит юмрук с пречупен палец.
Същият жест използват и тийнейджърите, които нападат 37-годишния Георги Кузев в Пловдив.
Движението, което има претенцията да се бори със сексуалното насилие над деца – нещо напълно немислимо от гледна точка на правов ред, всъщност разпространява пар екселанс неонацистки послания.
Максим Марцинкевич е почитател на Хитлер. Такъв е и най-известният му последовател и първият “ловец на педофили” в България – Ален Симеонов.
Как Ален Симеонов се превърна в герой?
Ален Симеонов се появява в публичното пространство през 2021 г., когато е на 17 години. Става известен със своите “сафарита” за педофили, които са под мотото “Педофилските животи нямат значение”.
Заедно с негови съмишленици “залавя” педофили по познатата схема на неонацистката руска организация и качва видеа с “акциите” в интернет.
Симеонов нарича действията си “учтив натиск”, а междувременно бръсне косите на хванатите мъже, когато има възможност да го направи без да видян от свидетели на място, и ги полива с урина.
Някои от тях кара да си вдигат дясната ръка в нацистки поздрав, докато държи “Моята борба” на Адолф Хитлер.
Ален Симеонов обаче излиза и извън интернет и това е една от главните причини за неговата легитимация и голямата му популярност.
Само няколко седмици след като започва да качва клипчетата от своите “сафарита”, той се поява и в медиите, които в онзи момент и до убийството в Пловдив, са безкритични към неговите действия и позиции.
“За да не подкрепяш разобличаването на педофили, трябва да си или педофил, или либерал, макар и вътрешните ми убеждения да казват, че няма особена разлика между двете”, казва Симеонов в свое интервю през 2021 г.
През годините за него са правени репортажи или самият той участва в предавания, включително в националните телевизии, и подкасти, които винаги го представят в изцяло положителна светлина – като “защитник” срещу “хищници” (такава е терминологията, която и Ален използва – бел. ред.).
През 2022 г. медиите отразяват акция, при която 21 души са задържани в рамките на разследване, започнало след материали, подадени от групата „Ловци на педофили“.
През 2023 г. отново има медийно отразяване на сигнал от групата, довел до задържането на университетски преподавател, с когото според публикациите е комуникирал фалшив профил, представящ се за 13-годишно момиче.
Така постепенно бива изграждан публичният образ на Ален Симеонов като човека, който прави това, което държавата не успява.
Още през 2022 г. Национална мрежа за децата предупреждава, че публичното героизиране на „ловците на педофили“ може да се превърне в модел на поведение и че подобни групи често дори пречат на официалните разследвания. Това обаче не променя нищо.
През 2026 г. Симеонов вече говори за мащаб на постиженията си. В интервютата си той казва, че за пет години заедно с екипа му са разкрили над 200 предполагаеми педофили, като само в София случаите били 64.
Осъден до момента е един човек от всички най-малко 264 „заловени хищници“. Ален обвинява за тази статистика “слабостите” на българското законодателство.
Срещу самия него обаче в годините са повдигани 4 обвинения. Две стигнат до съд – по едното е оправдан, а по другото е получил административно наказание глоба в размер на 2500 евро.
Преди няколко месеца Симеонов издава книга – “Учебник за ловци на педофили”. По думите му тя е “пътеводител за всеки любител на учтивия натиск, избрал гражданския активизъм пред мълчанието и бездействието”.
“Всеки родител, тийнейджър или просто „буден гражданин“, изправен пред педофил, ексхибиционист или насилник, ще открие конкретни насоки – особено ако е разочарован от българското правосъдие: как да разпознае сексуален хищник и да реагира адекватно, за да съхрани доказателствата, документира случая и подаде сигнал”, обяснява още Ален Симеонов.
Самият той обаче явно няма намерение да продължи с активната си дейност като “ловец на педофили”.
“Няма съществена разлика в това дали аз лично ще заловя 64 или 100-200 педофила. В цифрата има разлика, но тя не е принципна такава. Каузата по залавяне на педофили е преди всичко обществена, колективна, наднационална и надполитическа, заради което ми се струва по-добре не аз да залавям, колкото да се появят други млади момчета и момичета, ученици на по 15-16-17 години, каквито бяхме ние, когато започнахме преди вече повече от 5 години”, казва Симеонов в клип, с който промотира книгата си.
В друго видео обяснява, че е занесъл копия от “наръчника” в ГДБОП и VIII РПУ в София, където бил приет „изключително радушно“ от служителите.
В момента тече петиция за свалянето на книгата от продажба. Организаторите настояват и за критичен разговор за начина, по който медиите и книжарниците представят подобни инициативи. Според тях изданието нормализира насилието и може да се превърне в инструмент за радикализация на деца и младежи.
Отряди за саморазправа или какво става, когато критикуваш “ловците”
Най-пресният пример за организираността на мрежата на „ловците“ е кампания за очерняне и кибертормоз върху преподавателя Николай Райчев.
Той тръгва да изследва Facebook страницата “Пед0filsките животи нямат значение – Стара Загора”, свързана според него с Ален Симеонов и негови съмишленици.
Описва наблюденията си в личния си профил, след което това ситуацията ескалира за часове.
Това, което вижда първоначално е, че под всеки пост на старозагорската група има малка, но фанатизирана секта, която „пази реда“ с един единствен аргумент: „сигурно и ти си педофил”, „като изнасилят детето ти, ще разбереш”.
„Репертоар от три фрази, въртяни в цикъл… Или им ръкопляскаш, или директно те наричат педофил и ти пожелават да изнасилят детето ти”, казва Райчев.
Малко след като излиза с критичен пост, два фалшиви профила с името на Райчев и десетки негови снимки заживяват собствен живот в социалната мрежа. Кадър с брат му е публикуван с текст „с гаджето“. Използвана е и снимка със сина му, за да му се приписват сексуални престъпления с деца.
“За по-малко от един ден видях как работи тази организирана секта: първо ти лепят етикета. После произвеждат „доказателството“. А накрая тълпата те линчува”, разказва Николай Райчев.
По думите му това със сигурност не е спонтанна реакция на един човек, а е свидетелство за механизъм, който вече има опит в създаването на фалшива дигитална самоличност и тормоз.
Обект на подобни действия стават и хора, които след убийството на Георги Кузев активно търсят и споделят информация за извършителите, техните приятели и съмишленици.
Кога човешкият живот спира да има стойност?
Движението на руснака Тесак, пренесено успешно у нас, е част от по-голямата консервативна вълна, която в последните години се рекламира от Русия до Америка.
Тези деца не просто „ловят“ педофили. То слагат етикети, които обезценяват човешкия живот и оправдават всички форми на насилие, при това садистично и целенасочено демонстративно.
„Търси се някакво основание да дехуманизираш някого, да обясниш, че той не е човек, да намериш морално основание за насилието“, казва Тихомир Безлов, старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията пред БНР.
Мрежите, за които и вътрешният министър говори, се разпростират на много нива и не винаги става дума за неонацистка или друга идеология. Понякога целта е просто насилието, а идеологиите са като опаковка, която служи само, за да го оправдае.
Трендовете в TikTok превръщат всичко в геймификация – представят акта на насилие и това, което идва след него, като игра, броене на точки и забавление, без потребителите да си дават сметка, че това не е видеоигра.
Когато говорим за радикализация, големите въпроси са два – кой създава сценария, който превръща насилието в популярно съдържание за социалните мрежи, и ще имат ли управляващите достатъчно желание да дадат този отговор.
About the Author
