Спешният полет на руския Ил-76 през България към Ниш е създал рискова ситуация, за която страната трябва да има много по-ясен механизъм за реакция. Такова е мнението на бившия министър на отбраната Велизар Шаламанов. Пред БНР той потвърди в отговор на въпрос, че технически самолетът би могъл да бъде използван за разузнаване и определи преминаването му по диагонал над България в условия на спешност като „прецедент“.
„Тази спешност подлага на изпитание нашите институции – Министерството на външните работи, Министерството на транспорта и Министерството на отбраната, което трябва да гарантира, че са защитени стратегическите ни обекти“, каза Шаламанов.
По думите му „чисто технически може такъв полет да бъде използван за разузнаване, но тъй като са ясни маршрутът и времето, могат да се вземат мерки. В условията на спешност заради пожарите обаче това затруднява институциите“.
Шаламанов обърна внимание и на крайната точка на полета.
„Самолетът каца точно в Ниш, близо до пожарите, но там от много години има съгласие между разузнавателните служби на нашите съюзници, че в Ниш работи руски разузнавателен център“, коментира той.
Шаламанов обаче определя като най-сериозен риск информационния аспект на полета, защото води до противопоставяне. Затова е много важно страната да е подготвена със стратегия за реакция в подобни ситуации.
Според него значение има и решението на Сърбия да поиска помощ именно от Москва. Като страна кандидат за членство в ЕС тя има достъп до европейските механизми за гражданска защита и би могла да получи помощ и от България или друга европейска държава.
„Сърбия активно се въоръжава през последните години и харчи огромни ресурси за това, но няма средства за гасене на пожари. Не търси помощ от ЕС, а от Русия и създава цялото това напрежение, което е сигнал, че имаме рискова ситуация“, каза Шаламанов.
Той допуска, че и евентуален отказ на София да разреши хуманитарния полет би могъл да бъде използван срещу България.
„Вероятно целта е била, ако България откаже, това да се използва срещу нас. Но това е първи случай, трябва да бъдем много по-внимателни и подготвени“, каза той.
Именно затова според Шаламанов въпросът не е дали България е трябвало да спре конкретния полет. Заради пожарите е имало спешна необходимост от реакция. Проблемът е, че подобно искане изисква решения, които не са само технически, а имат политически, отбранителни и информационни измерения.
Затова България трябва да разработи устойчива процедура за подобни случаи, включително механизъм за бързи консултации между институциите и оценка на рисковете.
„Полетът вече е минал, но този казус трябва да бъде добре анализиран, за да не се допускат подобни механизми да се използват срещу интересите на България“, каза Шаламанов.
Според него част от тази процедура трябва да бъде и ясната информация за товара на подобни самолети.
„Тук има елемент на спешност, но със сигурност е важно да се знае какво има на борда на този самолет, който прелита над България“, каза той.
Шаламанов постави случая и в контекста на поведението на Русия във войната срещу Украйна.
„Да не забравяме, че Русия, която се отзовава с такава готовност да окаже хуманитарна помощ на Сърбия, избива мирни граждани и когато предизвиква пожари в Украйна, след това основната ѝ цел е да атакува пожарникари и да не позволява спасяването на хора“, каза той.
Когато държава с такова поведение влиза в ролята на „хуманитарен спасител“, според Шаламанов е необходим по-детайлен анализ и изграждане на устойчивост срещу информационни манипулации, защото те също представляват риск за българското общество.
Руският самолет, прелетял над България, е изпратен по заповед на Путин
About the Author
