На 16 години Лиза Василева става в пет сутринта, отива до редакцията на вестник „Марица“, взима купчина вестници и излиза да ги продава по улиците на Пловдив.
„Това беше първият ми опит да събера пари, за да отида сама на море. Явно съм заявила, че няма да ходя с родителите ми, а те са казали: „Чудесно, нека видим докъде ще стигне еманципирането ти“, разказва тя.
Първата ѝ работа на пълен работен ден идва няколко години по-късно. Лиза вече е завършила филология в Софийския университет, но вместо да търси занимание по специалността си, тя тръгва към една съвсем нова сфера – започва да продава хостинг услуги и уеб разработки на клиенти от САЩ, Великобритания и Австралия.
С първия по-сериозен бонус си купува и първата кола – Renault Clio.
„Исках кола, която да ми е по джоба. В никакъв случай да не се изхвърлям. Няколко години стабилно си я карах и направихме много пътешествия“, казва тя.
Днес Лиза ръководи Storytel в България, а срещата ни с нея е в новото, шесто поколение на Renault Clio. Избираме я за гост не просто заради биографичното съвпадение. Storytel е платформа, която много хора използват именно в колата – докато пътуват до работа, водят децата на училище или прекосяват страната през лятото.
Самата Лиза споделя това преживяване с дъщеря си, която е на пет. Двете слушат детски книги по пътя към детската градина, на връщане или по време на по-дълги летни пътувания. Минали са през „Пипи“, книгите на Катя Антонова и поредицата за феята Ванилия.
„Наистина е качествено прекарано време. После можем да говорим какво е направила Ванилия“, казва тя.
Clio е Renault и Renault е Clio
Renault Clio се появява през 1990 г., а автомобилът, който караме с Лиза, е шестото поколение на модела.
В Renault описват връзката между модела и марката с изречението: „Когато мислиш за Clio, мислиш за Renault, а когато мислиш за Renault, мислиш за Clio.“
То принадлежи на главния изпълнителен директор на Renault Фабрис Камболив и не е голямо преувеличение. Clio е най-продаваният автомобил на компанията през всичките си предишни поколения, както и най-продаваният френски автомобил в историята.
Моделът е и един от малкото, печелили два пъти наградата „Автомобил на годината в Европа“ – през 1991 и 2006 г. През годините има и версии, които излизат далеч от обичайното разбиране за практичен градски хечбек – от спортното Williams до Clio V6 с двигател, разположен зад седалките.
Новото Clio продължава тази история с идеята в компактен автомобил да бъдат събрани технологии, които допреди няколко години се очакваха от по-висок клас.
Колата, която тестваме, е с оборудване Esprit Alpine и хибридно задвижване E-Tech full hybrid със 160 к.с. Системата съчетава 1,8-литров бензинов двигател с два електромотора и батерия, която не трябва да бъде включвана в електрическата мрежа. Тя се зарежда в движение, включително чрез възстановяване на енергията при намаляване на скоростта и спиране.
В града автомобилът може да се движи на електричество до 80% от времето. Затова първите метри минават почти безшумно и човек лесно може да не разбере, че колата вече е потеглила.
Скоростната кутия комбинира две предавателни числа за електромотора и четири за двигателя с вътрешно горене. Възможните съчетания са 15, а автомобилът сам избира дали да се движи само на ток, да използва двата вида задвижване едновременно, или бензиновият двигател да зарежда батерията.
За човек, който скоро не се е качвал в Renault, първото изпитание обаче е много по-прозаично – да открие скоростния лост. Той е малък и е разположен зад волана. Освобождава място в централната конзола, но изисква кратко привикване, особено ако по навик очакваш там да намериш управлението на чистачките.
Лиза няма нужда от много време, за да свикне. Разказва, че е взела книжка още на 18 години, но интересът ѝ към шофирането започва още по-рано. До ден днешен ѝ харесва да е зад волана.
Разбира се, новото Clio е съвсем различно от първата ѝ кола, но срещата събужда сантимент. Разликата между двете показва и колко много са се променили автомобилите за едно поколение.
Днес в купето има два 10-инчови екрана и мултимедийна система OpenR Link с вградени Google Maps, Google Assistant и Google Play. Телефонът може да се свърже безжично чрез Android Auto или Apple CarPlay, а част от функциите на автомобила се управляват с глас.
В края на маршрута колата оценява и начина на шофиране на човека, който я е управлявал до момента. Лиза получава 98 от възможни 100 точки.
В Clio-то, в което се возим има и още една подробност, която е съвсем на място за среща със Storytel. Аудиосистема Harman Kardon има 10 канала и пет звукови среди, разработени съвместно с Жан-Мишел Жар. Те се казват „Студио“, „Подкаст“, „Концерт“, „Потапяне“ и „Клуб“.
При една аудиокнига гласът и качеството на звука не са просто фон – те са част от самата история.
От технологиите към Storytel
Макар да е завършила филология, Лиза прекарва голяма част от професионалния си живот в технологични и дигитални компании. През 2013 г. започва MBA в Лондон, но още преди това си поставя въпроса за какво иска да използва натрупания опит.
„Бях решила, че искам да работя за по-голям достъп до образование – за деца, за възрастни, които искат да се развиват и да не спират да учат“, казва тя.
Тогава се появява възможността да участва в старта на Storytel в България. За нея платформата се доближава до идеята, която вече има – да свързва хората с литературата, включително онези, които не четат толкова, колкото им се иска.
„Желанието ми беше да направя нещо за обществото – да бъда в България и да бъде за България“, казва Лиза.
Storytel вече е от осем години на българския пазар. Компанията работи на 28 пазара и предлага съдържание на 40 езика, но местният каталог има особено значение навсякъде по света.
Около 90% от съдържанието, което потребителите слушат в България, е на български. Разликата в мащаба на каталозите е огромна – заглавията на английски са около един милион, а тези на български приблизително 10 хиляди. Въпреки това българските слушатели категорично предпочитат книги на собствения си език.
Това показва колко важни остават местните автори, теми и гласове. Увеличаването на българския каталог е и един от постоянните приоритети на екипа.
Storytel вече не разчита само на обичайните алгоритми, които препоръчват следващата книга според историята на слушане. Една от новите функции на платформата, по която в момента се работи, е Storytel Genie.
Идеята е потребителят да разговаря с приложението и да опише какво му се слуша. Вместо просто да избере „криминален роман“, например, ще може да поиска книга от този жанр, която да не е прекалено мрачна или кървава.
Genie трябва да се превърне в своеобразен AI съветник, който разбира настроението, темпото и типа история, които човек търси в момента.
Компанията експериментира и с функцията Voice Switcher. При част от заглавията на английски тя позволява да се избира между различни гласове и тембри.
На български език обаче синтетичният говор все още не е достигнал онова качество, което Storytel иска да предложи на потребителите.
„Държим да бъде изпипано“, казва Лиза.
Тя подчертава, че приложенията на изкуствения интелект не се изчерпват със синтетичните гласове. Компанията го използва в маркетинга и разработването на продукта, а през последната година и половина е реализирала пет-шест съществени технологични промени и подобрения с помощта на AI.
Нова платформа е разработена и за издателите, които разпространяват съдържание чрез Storytel. Те могат в реално време да следят как се представят заглавията им – какво се слуша и кога. Данните могат да им помогнат и да решат кои електронни книги си струва да бъдат превърнати в аудиокниги.
Как една книга получава своя глас
На път сме към „Резонатор“ – пространство за технологични експерименти със звук, в което се записва част от съдържанието на Storytel. За да стигнем, използваме вградения Google в колата, която се ориентира от първата команда.
„Малко хора знаят, че Storytel освен приложение и платформа за аудиокниги е и издател. Ние сме дигитално книжно издателство“, казва Лиза.
Компанията създава стотици нови аудиокниги годишно на български език. Отделно продуцира Storytel Original проекти– истории, написани специално за платформата и замислени още от началото като аудиосъдържание.
Сред тях са четирите книги от поредицата „Мамник“, както и проектите с Мадлен Алгафари, които са по-близо до подкаст формата.
Най-важното решение след избора на заглавие е кой ще го прочете. За ключовите книги и оригиналните продукции екипите по продукция, издателска дейност и маркетинг се срещат всяка седмица. Понякога канят няколко актьори да направят пробни записи. Ако авторът има предпочитание за гласа, Storytel се съобразява и с него.
„Има голямо значение кой чете и как преживява книгата“, казва Лиза.
Гласът не е просто технически носител на текста. Той може да задържи слушателя, но може и да го откаже от иначе добра книга. Според Лиза една от най-честите причини хората да не дослушват дадено заглавие е, че не са харесали гласа или озвучаването.
Тя посочва Владо Пенев и Никола Стефанов сред разпознаваемите мъжки гласове в платформата. Стефанов е прочел „Майстора и Маргарита“, книги на Стивън Кинг и още десетки заглавия. Сред женските гласове, които потребителите много харесват, са Силвия Петкова и Лидия Михова.
Изборът, разбира се, остава субективен. Няма глас, който да бъде харесван от всички, а един и същи разказ може да прозвучи съвсем различно според човека пред микрофона.
Може би затова аудиокнигата не е просто печатна книга, прочетена на глас. Тя е отделна интерпретация – някъде между литературата, театъра и онова старо човешко удоволствие някой да ни разказва история.
Когато се връщаме в Clio, Google вече знае обратния път, хибридната система сама решава кой мотор да използва, а Storytel може да продължи книгата от точната секунда, на която сме я спрели. Автомобилът е станал много по-умен от първото Clio на Лиза. Но една от най-хубавите му функции остава съвсем аналогова – да събере двама души и да им даде време за обща история.
About the Author
