Ти ме mog-ваш на тая снимка – казва дъщеря ми, докато ми праща снимка от концерта на Prodigy, на която сме двете с нея.
Нямаше да разбера какво казва, ако не бях чела последния брой на Gen Z Дневниците, където беше обяснено, че „mog“ означава някой да изглежда толкова добре, че да засенчва всички останали.
Всяко поколение си има неговия жаргон, но никога носталгията по време, в което не си живял, не е била толкова силна, колкото е сега.
Най-интересното за „mog“ е как едно съкращение от тайните интернет форуми се превърна в забавен попкултурен феномен за тийнейджърите днес.
Всичко започва в началото на века като стратегия на алфа мъжкарите. Те използвали термина AMOG (Alpha Male of the Group), за да описват тактики, с които демонстрират превъзходството си над другите мъже.
С годините обаче интернет потребителите изхвърлят буквата „А“ и превръщат съкращението в глагол. Днес в TikTok и Instagram то се използва масово, понякога дори и иронично.
Защо днешните млади са обсебени от модата и вещите от Y2K? Може ли да ти липсва нещо, което не си имал? Как така сериал като “Приятели” става библията на новото поколение?
Заедно с Yettel, които тази година празнуват 25 години, се връщаме назад в годините в поредицата ни Живот 25.0. Защото нищо не показва колко се е променил светът, колкото технологиите.
Животът 25.0 е авторска поредица на „Булевард България“, съвместно с Yettel. Защо 25? Защото през 2026 г. Yettel става на 25 години – повод да обърнем глава назад и да видим къде бяхме в началото на века и къде сме сега.
За 25 години технологиите се промениха до неузнаваемост – някогашните джиесеми се превърнаха в смартфони, а връзката през дуплекса отстъпи място на неограничения интернет.
Но не само технологиите се промениха. Промениха се културата, мечтите, животът, самите ние. Промени се всичко. И нищо – защото най-важното остана същото: да бъдем свързани с важното за нас.
В поредица от материали ще разкажем как изглеждаше животът преди 25 години, как изглежда днес и какво остана неподвластно на времето.
В края на 90-те, когато някой искаше да говори по телефона, вдигаше слушалката и съобразяваше движенията си с дължината на кабела.
Днес има цяла субкултура от хора, които не искат да говорят, защото предпочитат да пишат. Други си пращат предимно гласови съобщения, а по-близките приятели си споделяме локациите вместо да се питаме “ти къде си сега?”. Често знаем не само къде е някой, но и с кого е.
За няма и 25 години не се промениха само телефоните. Промени се езикът. Промениха се навиците ни. Промени се самата идея какво означава да бъдеш „във връзка“ с някого.
Междувременно телекомите трябваше да се променят със същата скорост.
На 31 юли 2001 г. Валя Балканска провежда първия разговор в мрежата на Globul – компанията, която по-късно става Теленор, а днес познаваме като Yettel.
„Имаш ли GSM?“
В началото на новия век първият въпрос не беше „Какъв телефон имаш?“, а „Имаш ли GSM?“.
.jpg)
Днешните деца трудно могат да си прeдставят колко ограничен беше изборът. Синът на приятелка например смята, че Nokia 3310 е най-великото техническо постижение в историята. Гледа в YouTube клипове как телефонът оцелява след хвърляне, газене с кола и какво ли още не и е убеден, че ако си намери такъв, ще притежава супергеройска технология.
През 2001 г. на никого не му хрумваше да снима салата с телефон. И да искаше, не можеше, защото телефонът още не беше станал фотоапарат, нито музикален плеър, още по-малко портфейл или мултимедиен хъб.
За снимките си имахме Kodak, Konica или Minolta с 24 или 36 кадъра, които не хабяхме, за да си снимаме таратора на морето и прикачената към него касова бележка. Същите “сапунерки” днес отново са на мода, защото дават онзи винтидж вайб, който носи спокойствие.
От „Ще се обадя“ към „6te ti zvun“
Ако днес разгледаме стар телефон от онова време, вероятно първото, което ще ни направи впечатление, е колко трудно се пише.
За една буква понякога трябваше да натиснеш един бутон три или четири пъти. Кирилицата не беше удобна, Т9 тепърва навлизаше, а всеки SMS струваше пари. Затова започнахме да говорим по нов начин и не защото бяхме неграмотни, а защото така се пишеше по-бързо. Вероятно помните култовите „4ao“, „kvo pr?“, „6te zak.“ „ok“ и „mn qs“
Изведнъж половината български език започна да се пише с цифри.
Докато днешните тийнейджъри използват емоджита вместо цели изречения, милениалите масово използвахме цифрата 6 вместо „ш“, защото всеки символ беше ценен.
И ако някой ти прати по-дълъг SMS, това почти сигурно означаваше, че има нещо важно за казване.
Точно тогава телекомите започнаха да усещат, че младите хора вече не искат само да разговарят, а понякога предпочитат да си пишат. Globul реагира с услуги като „Chat li si?“, които добре уловиха тази нова култура на постоянното общуване.
Днес подобна услуга звучи естествено. Тогава беше знак, че начинът, по който комуникираме, започва да се променя.
„Имаш ли Facebook?“
Около 2009 г. разговорът претърпя нови промени.
Все едно беше вчера, когато се интересувахме на кой телефонът има Bluetooth и колко му държи батерията. Постепенно тези въпроси се изместиха от заветното „Имаш ли Facebook?“
Социалната мрежа още не беше място за безкрайно скролване, нито арена за политически дебати и ожесточени спорове на всякакви теми. Във Facebook откривахме съученици, разменяхме си лекции със състуденти, качвахме по шейсет снимки от една екскурзия (толкова беше максимумът за албум) и си правехме тестове от рода на „Кой герой от „Алф“ си?“ и „Mars, Twix или Snickers си?“.
Езикът ни също се промени.
Появиха се poke-вам, tag-вам, like-нах, които започнахме да използваме, сякаш винаги са съществували.
По същото време през 2009 г. Globul стана първият оператор, който официално лансира iPhone 3G в България.
С iMessage разговорите между потребителите на Apple започнаха все по-често да минават през интернет вместо през SMS-и. Сините балончета постепенно смениха част от кратките съобщения, а езикът ни се сдоби с още един въпрос: „Зелено ли ти излиза, или синьо?“. Въпрос, който ранните потребители на iPhone биха разбрали.
Смартфонът постепенно започна да променя не само начина, по който използваме телефона, но и начина, по който общуваме. Интернет вече не беше място, до което стигаш вечер от семейния компютър. Може да се каже, че буквално го сложихме в джоба си.
„Seen-на ме.“
След това всичко се случи много бързо. Viber. Messenger. WhatsApp. Instagram.
В ежедневния език пристъпиха реплики, които преди десет години биха звучали напълно неразбираемо. „Пак ме seen-на, не знам вече какво иска.“ „Прати ми локация, моля те, и ще дойда направо там.“, „Секунда само, да запиша един войс“ и „Хартнах му поста за котките“.
Дори мълчанието започна да ползва свой език. Преди, ако някой не ти върнеше обаждане, можеше да има десетки причини, повечето от които присъстваха тревожно в ума ни. Днес две сиви отметки, едно „Seen“ или надписът „typing…“ могат да кажат повече от цял разговор.
През 2022 г. Теленор не само се ребрандира и стана Yettel, нo измисли и нова дума – ако един телеком не може да си го позволи, то кой би могъл.
Yettel направи мащабната рекламна кампания с фразата „Чаоче!“ – закачлив начин да каже „чао!“ на стария бранд. Кампанията предизвика широк отзвук и дискусии в социалните мрежи.
Това беше втори ребрандинг – след като през 2014 г. Globul стана Теленор.
Интересното е, че през това време не се променяха само имената, а и начинът, по който телекомите говорят с хората изобщо.
Първите реклами бяха за минути, SMS-и и покритие, постепенно акцентът се измести към историите, връзките между хората и ролята на технологиите в ежедневието. А после дойде AI.
Изкуственият интелект вече не извиква у нас представата за хуманоиден робот: той е в телефона на всеки.
Той пише, превежда, редактира, обобщава най-важното от служебни срещи и ни помага да разберем как да съживим бенджамина у дома, когато е започнал да съхне.
И ако има нещо, което последните 25 години ни показаха, то е, че технологиите непрекъснато се променят. Думите също. Но нуждата да бъдем свързани остава същата.
About the Author
