Исландия решава дали да възобнови преговорите за членство в Европейския съюз, прекратени преди повече от десетилетие.
Референдумът, който ще се проведе в събота, се очертава изключително оспорван, като последното проучване дава минимална преднина на привържениците на европейската интеграция – 51,3% срещу 48,7%.
Ако вотът е положителен, правителството ще поднови преговорите с Брюксел, а след постигане на споразумение, исландците ще гласуват отново. Този път за конкретните условия за присъединяване.
Макар да не е член на ЕС, Исландия вече е сред най-тясно свързаните европейски държави извън съюза. Тя е част от Европейското икономическо пространство и единния европейски пазар, участва в Шенген и прилага голяма част от европейското законодателство. Разликата е, че като страна извън ЕС няма представители и право на глас в институциите, които приемат част от тези правила.
Сред основните аргументи за членство са по-голямата икономическа и финансова стабилност и перспективата Исландия един ден да приеме еврото. Страната използва исландската крона, а високите лихви и разходите за живот са основна тема в кампанията.
Цените в Исландия са с 84% над средното равнище в ЕС според анализ, цитиран от BBC, а лихвите достигат 8%. Привържениците на членството смятат, че еврото може да ограничи валутния риск и да даде по-предвидима среда за бизнеса и домакинствата.
Към икономическите аргументи се добавя и сигурността. Войната на Русия срещу Украйна, засилващото се стратегическо съперничество в Арктика и претенциите на американския президент Доналд Тръмп към Гренландия променят перспективата в дебата за мястото на Исландия в Европа.
Страната е член-основател на НАТО, но няма собствена армия и разчита на съюзниците си и на договор за отбрана със САЩ от 1951 г. Исландия има и важно стратегическо положение в Северния Атлантик, близо до т.нар. GIUK gap – морския коридор между Гренландия, Исландия и Великобритания, който е ключов за наблюдението на руската военноморска активност.
През март Рейкявик подписа и споразумение за партньорство в областта на сигурността и отбраната с ЕС. Според финансовия министър Дади Мар Кристоферсон страната има нужда от „допълнителен стълб“ за своята сигурност.
Най-сериозният спор остава риболовът. Рибата и останалите морски индустрии осигуряват близо 40% от исландския износ, а противниците на членството се опасяват, че при присъединяване към ЕС страната ще загуби част от контрола върху богатите си риболовни води.
Правителството настоява, че този въпрос ще бъде част от преговорите, а целта е да бъдат договорени специални условия за риболова и земеделието. Именно възобновяването на преговорите би показало какъв компромис е готов да предложи Брюксел – преди исландците да вземат окончателното решение на втори референдум.
Исландия вече веднъж е била близо до членство. Страната подаде молба през 2009 г. след тежката финансова криза и започна преговори с ЕС през следващата година. Процесът беше прекратен през 2013 г., като риболовът беше сред най-трудните въпроси.
При победа на „Да“ този път разговорите могат да се придвижат сравнително бързо. При предишния процес 11 от общо 35 преговорни области вече са били приключени.
Вотът ще бъде следен внимателно и в Норвегия – друга богата северноевропейска държава, която е част от единния пазар чрез Европейското икономическо пространство, но остава извън ЕС. Подкрепата за членство расте и там.
About the Author
