Външният министър Велислава Петрова потвърди за първи път, че България е искала изваждане от санкциите на ЕС на руския министър на спорта Михаил Дегтярьов и на „Толятихимбанк“, част от групата на милиардера Дмитрий Мазепин.
Дегтярьов и Мазепин са свързани помежду си – министърът е президент на Руския олимпийски комитет, а Мазепин е негов вицепрезидент.
Дмитрий Мазепин е близък до Путин, завършил е военно училище в Минск, а през 80-те години служи като преводач в Афганистан по време на руската военна операция в страната.
По-късно завършва Московския държавен институт за международни отношения и до 2000 г. работи в промишлени гиганти като ТНК и Сибур. През 2004 г. създава собствена фирма, с която започва да изкупува акциите на химически заводи и ги обединява в „Уралхем“.
Синът му – Никита Мазепин – беше пилот във Формула 1, но през 2022 г. отборът му прекрати договора му и отказа спонсорството на една от компаниите на бащата.
Възраженията за Дегтярьов и „Толятихимбанк“ са изразени от българските представители в ЕС, но не са поддържани докрай, след като всички останали държави от съюза са постигнали консенсус да наложат санкции.
Това стана в отговор на въпрос на Божидар Божанов (ДБ) и Николай Денков (ПП) по повод възраженията на кабинета „Радев“ около 21-вия пакет санкции срещу Русия.
За разлика от това – правителството на Радев до последно настояваше за изключване от санкционния списък на собственика на „Лукойл“ Вагит Алекперов, московския патриарх Кирил и олигарха Искандар Махмудов.
Михаил Дегтярьов е под европейски санкции още от 25 юли 2014 г., когато е депутат и подкрепя руската политика спрямо Украйна.
През март 2025 г. обаче Унгария заплашва да блокира подновяването на целия санкционен списък.
Тогава компромисно се взема решение името на Дегтярьов да бъде извадено.
Година по-късно – когато Виктор Орбан вече не беше на власт – ЕС предлага руският министър на спорта отново да бъде санкциониран и България прави опит това да не се случи.
ЕС посочва, че като министър и председател на Руския олимпийски комитет той подпомага спортната рехабилитация и интеграция на участници във войната срещу Украйна. Самият Дегтярьов се описвал публично като „войник на Путин“.
Той е правил и работни посещения в окупираните украински територии. Следователно „Михаил Дегтярьов е отговорен за воденето и изпълнението на политики, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна„, се казва в основанията на ЕС за санкциите срещу него.
Велислава Петрова така и не обясни коя българска институция е решила, че санкциите срещу руския спортен министър биха създали риск от накърняване на националния интерес на България.
Официалната позиция на страната е била, че „отсъства принос на лицето към военните действия срещу Украйна и такава мярка не може да допринесе за спирането на войната“.
Аргументът ѝ за ходатайството за „Толятихимбанк“ беше икономически – но отново без подкрепа с каквито и да било данни.
Тя съобщи, че банката е тясно свързана с гигантския производител на амоняк „Тольяттиазот“ и е крайна собственост на групата „Уралхим“, която е водещ производител на минерални торове.
„Предвид високите цени и нестабилната ситуация на международните пазари на торове – всяко ограничение може да има негативен ефект за България“, каза тя.
Тя не отговори на последващ въпрос от Божидар Божанов – как може малки вносни количества да бъдат причина за спиране на санкциите срещу банката, финансираща дружество, произвеждащо елементи за оръжия.
Малко преди това външният министър отказа да отговори по същество на въпрос от депутата от ГЕРБ Христо Гаджев защо правителството наложи вето на руския олигарх Искандер Махмудов, свързан с „Трансмашхолдинг“ и чрез него с „Метровагонмаш“.
Досега аругментът на МВнР беше свързан с това, че „Метровагонмаш“ е доставчик на влакове за софийското метро – фирмата освен това вече има и дерогация, поискана от България през 2024-2025.
Тя обаче не засяга Искандер Махмудов – а ЕС възнамеряваше да го санкционира като физическо лице.
Гаджев подчерта, че нито Столична община, нито „Метрополитен“ са подавали искания до правителството за освобождаването на Махмудов – защото от 2027 г. метрото вече няма да разчита на старите руски влакове.
Велислава Петрова обаче обяви, че са постъпили сигнали от „компетентни институции“, които участват в координационния механизъм за санкциите, че евентуално участие на руския олигарх в санкциониия списък ще засегне български икономически интереси.
Гаджев обърна внимание, че дерогация за конкретна компания не е същото като защита от санкции на физическото лице, което притежава дял в нея. Той настоя да стане ясно коя точно българска институция е преценила, че санкционирането на Махмудов вреди на националния интерес.
Отговор обаче не дойде.
Никита Мазепин – синът на руски олигарх, който ядоса Джеръми Кларксън и изгуби мястото си във F1
About the Author
