Furious няма намерение да ви кара дълго да гадаете кой е убиецът. Показва го още в първите минути.
Жена с котешка маска невъзмутимо наблюдава мъж, на когото току-що е инжектирала смъртоносна доза наркотик. На вратата звънят деца, дошли за лакомства за Хелоуин. Тя им отваря, раздава бонбони и се връща обратно при него.
Още тази сцена задава особения тон на Furious – мрачен и напрегнат, но със сух черен хумор, който сериалът запазва и в най-тежките си моменти.
Жената е Катрин, изиграна от Лола Петикрю (Say Nothing). Самоличността ѝ не е загадката, върху която Furious изгражда историята си. Много по-важни са мотивите ѝ и въпросът как насилието променя представите ни за вина, справедливост и отмъщение.
По следите ѝ тръгва Алис Блек – бивш детектив от полицията в Ню Йорк, изиграна от Еми Росъм, позната най-вече като Фиона от култовия сериал Shameless.
Кариерата на Алис в полицията приключва, след като бившият ѝ приятел, който също е полицай, я пребива. Когато подава сигнал срещу него, вместо подкрепа среща враждебността на почти цялото управление. Сега работи във ФБР и чака възможност да се присъедини към звеното за сексуални престъпления.
Един от малкото хора, които остават до нея, е детективът Дани Кели (Скут Макнейри). Именно покрай него Алис отново се оказва въвлечена в разследване, което я отвежда по следите на Катрин.
Оттук нататък Furious използва познатата конструкция на криминалния трилър – преследването на сериен убиец – само като отправна точка.
Вместо това сериалът се интересува от това как насилието променя хората.
Алис и Катрин са от двете страни на закона, но постепенно между тях се очертават все повече прилики. Едната все още търси справедливост чрез институциите. Другата отдавна е престанала да вярва, че те могат да я дадат.
Свързва ги и гневът – към преживяното насилие, към несправедливостта и към хората, които благодарение на пари, влияние и власт успяват да избегнат последствията от действията си.
Furious постоянно се връща към тази безнаказаност – към усещането, че тя не е останала в миналото, а продължава да съществува и днес.
И все пак нито една от героините не е сведена до преживяната травма.
Алис е импулсивна, гневна и понякога сама саботира опитите си да продължи напред. Катрин е способна на жестокост, но и на нежност, привързаност и вина. Furious не оправдава действията ѝ, но и не я превръща в поредния безчувствен сериен убиец.
Нора Уошингтън, изиграна великолепно от Куинси Тайлър Бърнстийн, е опитна агентка на ФБР, която от години работи по случаи на сексуални престъпления и насилие над деца. Тя отдавна е изгубила илюзиите си за това докъде може да стигне правосъдието.
Цинична и уморена, Нора е и вероятно най-забавният персонаж в сериала.
Хуморът е една от приятните изненади на Furious. Въпреки тежките теми героите се шегуват, иронизират себе си и другите, а това прави отношенията помежду им много по-живи.
Диалозите са много добри – остроумни и естествени, имат ритъм и не служат само за придвижване или обяснение на действието.
Зад Furious стои Елизабет Мериуедър – създателката на New Girl, която по-късно направи The Dropout и Dying for Sex. Самата тя казва, че е искала сериалът да носи отзвук от реалността, но фокусът да остане върху жените и последствията от преживяното насилие, а не върху мъжете, които са го извършили.
Паралелът със случая „Джефри Епстийн“ също е ясен – богати и влиятелни мъже, сексуална експлоатация и среда, която им позволява дълго да избягват отговорност.
Furious избягва и едно от най-изтърканите клишета на криминалния жанр – превръщането на насилието срещу жени в зрелище.
Сериалът не романтизира отмъщението и не предлага лесен отговор къде свършва справедливостта и започва възмездието.
С добре изградени персонажи, остроумен диалог, черен хумор и отлични актьорски изпълнения Furious заслужено се нарежда сред най-добрите криминални сериали на годината.
Първият сезон е от осем епизода, а финалът излиза на 31 август.
Hulu вече поднови Furious за втори сезон – още преди края на първия, след много добрия прием от критиката и зрителите.
About the Author
