Двама мъже влизат в залата за пресконференции с напрегнати усмивки. Това е една от най-трудните визити на председателя на Европейския съвет Антонио Коща по време на обиколката му на европейските столици.
След обичайната размяна на благодарности Коща и премиерът на страната домакин заявяват единодушно, че съгласието за следващия бюджет на ЕС за периода от 2028 до 2035 г. трябва да бъде постигнато още тази година. „Бюджетът не е просто въпрос на числа. Той е окончателният политически избор за това какъв вид Европа искаме да изградим заедно“, казва Коща.
Когато обаче започва разговорът по същество, веднага проличава напрежение. Разделителната линия е Украйна и разширяването на ЕС.
Тази сцена не е част от посещението на Коща в София – то предстои на 3 септември. Но би могла да бъде.
Премиерът в случая е словакът Роберт Фицо, домакин на първата спирка от обиколката на председателя на Европейския съвет в страните членки.
Тя започна неслучайно с Централна и Югоизточна Европа, където проблемите с отбраната и конкурентоспособността са най-остри – а това са двата нови приоритета в следващия европейски бюджет.
Същевременно преговорите по финансовата рамка в момента се свеждат до три трудно съвместими избора: за общия размер на пакета, за нивото на националните вноски и предложените нови общоевропейски данъци за директното ѝ финансиране.
Но да се върнем за момент в Словакия. Там Фицо заяви, че е против намаляване на бюджета, каквато е целта на т.нар. „спестовни държави“ – повечето страни донори. Фицо също се обяви против бързо приемане на Украйна в ЕС, защото на нея ще се полагат голяма част от фондовете.
Тази съпротива той облече като „ред на чакащи“. „Украйна не може да прескочи Черна гора в процеса на присъединяване“, предупреди Фицо, след като през май беше заявил по телефона на украинския президент Володимир Зеленски, че Словакия подкрепя стремежа на Украйна за присъединяване към ЕС и дори би споделил собствения опит на страната в присъединяването.
Антонио Коща, от своя страна, заложи голяма част от мандата си на разширяването. Той започна с посещение в Украйна, а по-късно намекна, че Черна гора може да стане 28-ият член на блока до 2028 г.
В Братислава той каза, че кандидатите трябва да бъдат третирани според заслугите си и да бъдат „уважавани еднакво“. Случайно или не, президентът на Черна гора Яков Милатович беше на посещение в Словакия същия ден за среща със словашкия си колега Петер Пелегрини, който каза, че присъединяването на Подгорица ще изпрати „силен сигнал“ към по-широкия регион.
Извън Братислава председателят на Съвета е изправен пред по-мащабно противопоставяне. От едната страна стоят така наречените „Приятели на кохезията“. Това е коалиция от 17 държави, включително България и мнозинството от столици в маршрута на Коща досега, които искат да защитят финансирането за селското стопанство и кохезионната политика.
От другата страна стоят по-богатите „пестеливи“ държави, водени неофициално от Германия. Миналия месец канцлерът Фридрих Мерц отхвърли първоначалното бюджетно предложение на Европейската комисия като неприемливо, а в четвъртък заедно с Швеция, Дания, Нидерландия, Австрия и Финландия публикува обща декларация. Тя предвижда реформиране на бюджета в посока повече пари за отбрана (вкл. за Украйна) и икономическа модернизация, както и намаляване с „няколко стотин милиарда“ на предложението на Комисията за 2-трилионен бюджет.
Разликата между двата лагера е голяма, а спешността е умишлена. Както Коща, така и по-отговорните лидери в ЕС се опасяват, че без споразумение тази година националните избори във Франция, Италия, Полша и Испания през 2027 г. ще обсебят дебата.
Ситуацията се усложнява драматично от застрашителния възход на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (AfD), която открито определя европейските фондове като „обиране на германския данъкоплатец“ в полза на Източна Европа. На провинциалните избори в две източногермански провинции през септември AfD може да постигне абсолютно мнозинство с над 40% от гласовете.
Към тази германска парализа се добавя и тежката сянка на задаващите се избори във Франция през 2027 г. – фактор, който кара Коща да бърза неистово с преговорите.
Лидерката на френската десница Марин льо Пен, която води в сондажите с 35%, вече хвърли своята финансова бомба – официално обеща да съкрати френските вноски в бюджета на ЕС с цели 5 милиарда евро.
Ако Льо Пен реализира намерението си, в европейската хазна ще зейне огромна дупка, която няма кой да запълни.
За страни като България и Словакия размерът безспорно е от значение. Европейските средства финансират близо 80% от публичните инвестиции на Братислава. В България този дял дори достига 85% при пътищата, влаковете или ВиК инфраструктурата.
Настоящият проект за бюджет на Европейската комисия обаче предвижда радикално пренасочване на парите към централизиран „Фонд за конкурентоспособност“ и петкратно увеличение на разходите за отбрана и сигурност (достигащи 131 милиарда евро).
За по-бедните държави членки това означава, че средствата за традиционна инфраструктура ще отидат за оръжия и технологични иновации – а техните икономики разчитат повече на държавни поръчки, отколкото на иновативни компании.
България може да извоюва по-добри позиции, но единствено ако се позиционира като ключов фактор в отбранителната индустрия на Източния фланг на НАТО и като активен участник в изграждането на Съюза на капиталовите пазари (CMU), който да мобилизира частно финансиране за европейската конкурентоспособност.
Само чрез мобилизиране на частно финансиране и реална интеграция в европейската отбранителна индустрия страната ни може да докаже, че инвестицията в нея носи добавена стойност за целия блок, а не е просто еднопосочна финансова помощ.
Второто голямо изпитание в следващата финансова рамка на ЕС ще бъде безпрецедентното обвързване на получаването на еврофондове със строги условия за качеството на демокрацията и върховенството на закона.
Брюксел планира да затегне механизмите за финансова условност, като превърне зачитането на независимата съдебна система и борбата с корупцията в абсолютно задължително условие за достъп до всяко едно евро.
За България това означава, че дори при договарянето на добри бюджетни рамки парите могат да бъдат незабавно замразени, ако страната допусне отстъпление от демократичните стандарти или избере символните жестове пред прагматичните.
При участието си на последната среща на Коалицията на желаещите Коща подчерта необходимостта от увеличаване на сигурността в Черно море – но България не присъстваше.
В ера на икономически егоизъм и геополитически кризи София трябва да докаже, че е предвидим, правов и допринасящ партньор, за да не се окаже най-голямата жертва на бюджетния егоизъм в една раздирана от вътрешни кризи Европа.
Още от Външнополитическите дневници с Весела Чернева:
Ефектът на пеперудата: Америка воюва, Европа плаща сметката
Балкански игри – късият фитил и дългите сметки на балканските политици
Регионите се съюзяват, или защо щраусовата тактика е проблем
Инвазия за три дни, или как овладяха ситуацията в Сеута
„Русия финансира Иран“ – има ли това MAGA прозрение значение за България?
Как действа Европа, когато САЩ води дипломацията си от яхта?
Времето за „преизмисляне“ на НАТО а ла Мадона не е настъпило
Патриоти с проруски инстинкти, или може ли Бардела да е полезен за Радев
Той може да е ключът на Тръмп, за да постави Путин на масата за преговори
Външнополитически дневници: Победата е въпрос на гледна точка
Европейците вече не вярват в САЩ. Българите – донякъде и в ЕС. Поуката е от Боб Дилън
Готови ли сме за следващата Специална военна операция?
Външнополитически дневници: Обиколката на Румен Радев в Европа и МАГА визитата в София
Евровизия – един прочит през Балканите
About the Author
