Primetime с Робърт Патинсън направи премиерата си на Кинофестивала във Венеция и отзивите за филма вече го подреждат сред сигурните номинации за „Оскар“ – особено за главната мъжка роля.
Публиката на фестивала също реагира положително на прожекцията, с над 7 минути аплодисменти.
Робърт Патинсън пресъздава истинската история на телевизионния журналист Крис Хенсън, водещ на скандалното предаване „To Catch a Predator“ по NBC между 2004-2007.
Шоуто е един от първообразите на т.нар. „лов на педофили“ – и също както в България, накрая стига до фатален край.
Служители от екипа на Хенсън се представят за малолетни момчета и момичета в онлайн чатове с възрастни мъже и си уговарят среща с тях на конкретен адрес.
Когато мъжете пристигнат в къщата, ТВ водещият и снимачният му екип излиза зад кулисите и прави унизителни интервюта с предполагаемите педофили.
„Свободен сте да си тръгнете“, казва Хенсън в края на всеки разговор. Отвън обаче стои полицейски екип, който арестува заподозрения.
Накрая записът се излъчва в праймтайма на една от най-популярните телевизии в Америка.
В някои случаи задържаните мъже сами се признават за виновни за опит за сексуален контакт с непълнолетни.
При други обаче самата прокуратура се отказва да предаде над 20 заподозрени на съд, защото доказателствата са били компрометирани или достоверността им не може да се докаже по безспорен начин.
Медийната индустрия е в центъра на моралния конфликт.
Директорът на NBC Джеф Зъкър признава, че не харесва предаването, но вижда, че аудиторията иска точно този тип зрелище. Проблемът на телевизията се оказва, че антигероите в To Catch a Predator са твърде „дребни риби“.
Мениджърите настояват да се открият популярни личности, които биха могли да паднат в капана. И така се стига до кулминацията, заради която Primetime става символ на най-опасните и неморални практики в историята на телевизията.
BBC описват ролята на Робърт Патинсън като най-доброто му представяне досега, а филма – като „трескава халюцинация“ с елементи на черна комедия.
„Патинсън е идеалното въплъщение на този шеметен ритъм. Изпълнението му е театрално преувеличено, без да става прекалено. Той е напълно потопен в странностите на героя си. Патинсън играе Хенсън като хлъзгав и отблъскващ тип – понякога комично самоуверен до глупост, понякога зловещ, понякога на ръба на лудостта“.
Vulture говорят за Патинсън като единственият съвременен актьор, който умее да съчетае харизма, омраза към самия себе си и ледено телевизионно присъствие.
The Hollywood Reporter хвалят Робърт Патинсън, който „става все по-добър с всяка следваща роля“ и превръща Primetime в гледка, от която зрителите не могат да откъснат поглед.
Самият филм обаче понася критики сред кинокритиците.
Los Angelis Times смятат, че сценарият не отговаря на някои от най-сериозните етични въпроси за това дали сензационното риалити шоу изобщо служи на обществения интерес и дали методите, които използва, са допустими.
Primetime излиза и само една година след публикуването на документалния филм Predators на Дейвид Осит, който разглежда същата истинска история, но от много повече гледни точки. На неговия фон художествената адаптация неизбежно изглежда по-повърхностна.
Самият Робърт Патинсън подчертава, че целта на Primetime не е да пресъздаде документален портрет на Хансен, а да освети момента, в който журналистиката, любителските „разследвания“ на престъпления и развлекателната индустрия започват да се сливат.
Така или иначе – 2026-та се очертава една от най-силните и многолики години за кариерата му след ролите му в The Drama, Odyssey и предстоящия Dune 3. А ние нямаме търпение да го видим в новия му образ.
10 филма, които очакваме на фестивала във Венеция
Мрежата зад „ловците на педофили“ и как Ален Симеонов стана медиен герой
About the Author
