Има 48 начина да промените цвета на светлината в новото Renault Clio. Част от тях може би никога няма да използвате, но това не е най-важното. По-интересно е как цветът променя усещането за пространството около Вас.
Човекът до нас разбира добре как работи това. Владислав Илиев – Vladzen е дигитален артист, сценограф, основател на студио Phormatik и съосновател и творчески директор на Videnie – първото пространство в България, създадено специално за потапящо дигитално изкуство.
Във Videnie светлината изгражда образи по стените, променя перспективата и създава илюзията, че залата се движи заедно с Вас. Към нея се добавят пространствен звук, прожекции, LED екрани, виртуална и смесена реалност. Посетителят може да се разходи през произведението, а понякога и да го променя със собственото си движение.
Владислав признава, че вече трудно понася думата „имерсивно“. Тя се използва толкова често, че постепенно губи смисъла си.
„Всичко стана immersive. Даже видях McDonald’s с проекция на тавана“, казва той.
Правилната българска дума още не е намерена. Във Videnie използват „потапящо“, защото най-добре описва идеята човек да не наблюдава произведението отстрани, а да се озове вътре в него. Поканихме Владислав да тества Clio заради връзката между неговата работа и усилията съвременните автомобили да въздействат не само с начина, по който се движат. Светлината, звукът, екраните и материалите все по-често са част от цялостното преживяване зад волана.
Тръгваме от Videnie, за да говорим за границата между технологията и изкуството, както и за дългото търсене на място, в което една мечта да получи собствено пространство.
Светлина, звук и 48 цвята
Renault Clio се появява през 1990 г., а автомобилът, с който пътуваме, е шестото поколение на модела. „Когато мислите за Clio, мислите за Renault, а когато мислите за Renault, мислите за Clio.“, казва главният изпълнителен директор на марката Фабрис Камболив.
Новото поколение продължава тази история с идеята, че един компактен автомобил вече не е само средство за придвижване.
Пред водача са разположени два 10-инчови екрана и мултимедийна система OpenR Link, която има всичко необходимо, а част от функциите могат да се управляват с глас.
Амбиентното осветление предлага избор от 48 цвята и се променя според избрания режим на шофиране. При Sport екраните и светлинните линии в купето стават червени. В Eco атмосферата се успокоява.
Автомобилът, който караме, е с хибридно задвижване E-Tech full hybrid със 160 к.с. То съчетава 1,8-литров бензинов двигател с два електромотора и батерия, която не трябва да бъде включвана в електрическата мрежа. В града Clio може да се движи на електричество до 80% от времето. Обявеният комбиниран разход е 3,9 л/100 км.
В Clio има и аудиосистема Harman Kardon с пет звукови среди, разработени съвместно с Жан-Мишел Жар – „Студио“, „Подкаст“, „Концерт“, „Потапяне“ и „Клуб“.
Избираме „Потапяне“. Звукът започва да изпълва купето и ни връща към темата, заради която сме поканили Владислав.
За него съвременното преживяване не се създава от една отделна технология, а от съчетанието между образ, звук, светлина, движение и пространство.
„Тенденциите са свързани с това да се почувствате участник, част от нещо, което искате да преживеете“, казва той.
Две години търсене и осем месеца ремонт
Преди Videnie да отвори врати, Владислав и неговият съдружник прекарват близо две години в издирване на подходящо място.
Изискванията им са трудни за съчетаване – пространството трябва да бъде в центъра, да има достатъчна височина и да позволява изграждането на сложна техническа инфраструктура.
„Накрая почти се бяхме отказали“, разказва той.
После откриват бившата галерия „Структура“. Мястото вече има собствена история, свързана със съвременното изкуство, и според Владислав не е случайно, че точно там проектът намира своя дом.
Следват осем месеца ремонт. Videnie отваря врати на 15 септември 2025 г.
Зад новото пространство стои натрупаният опит на Phormatik – студиото, с което Владислав работи върху 3D мапинг, виртуална и добавена реалност, сценография, театрални продукции, прожекции и интерактивни инсталации.
Между съня и реалността
Името на мястото идва органично.
Докато търсят дума за проекта, създателите му стигат до „видение“ – образ, сън, илюзия или нещо, което възниква на границата между будното състояние и съня.
„Много добре пасна на идеята ни да работим на ръба на реалността – с илюзии, пространство и перспектива“, казва Владислав.
Името описва и онова, което се случва вътре. Можете да се движите сред изображения, да усещате звука физически, да преминавате между реална и виртуална среда и да променяте произведението със собственото си присъствие.
Преди да тръгнем за теста на Clio, се потапяме и в една от работите, представени във Videnie. Слагаме очила за виртуална реалност с вградени камери, през които продължаваме да виждаме истинската зала и хората около нас.
Върху реалната среда се появяват триизмерни образи, с които можем да взаимодействаме. Виртуалното и физическото пространство се наслагват едно върху друго.
„Виждате човека срещу себе си и пространството наоколо, но едновременно с това се появяват и 3D елементи“, обяснява Владислав.
Това е смесена реалност. Вече не стоим пред произведението, а се намираме в него.
Програмата на Videnie се сменя на около половин година, а едно посещение продължава приблизително час и включва произведения на различни артисти.
Пространството работи с български и международни автори, с прожекции, виртуална и смесена реалност, интерактивни инсталации, кино и музика.
Особено важни са детските програми. Децата могат да рисуват, да докосват стените и да променят средата чрез движение. Реакциите им се превръщат и в своеобразна лаборатория за екипа.
„Те взаимодействат с тези неща много органично. Гледаме как реагират и също се учим от тях“, казва той.
Videnie има амбицията да работи и със студенти, които да експериментират с проекции, видео, звук, осветление и нови медии. За Владислав това е естествено продължение на връзката му с Националната художествена академия, където е учил сценография.
В плановете му са още изложби, образователни работилници и проекти, посветени на български художници.
Една от идеите е свързана с Кристо и с възможността неговото изкуство да бъде представено като цялостно пространствено преживяване. Владислав вижда възможност проектът да бъде създаден в партньорство с френски артисти, студиа и фондации, а впоследствие да пътува и до други подобни пространства.
Сред авторите, чиито истории могат да бъдат разказани с нови средства, той посочва и Жорж Папазов.
Целта не е просто картините да бъдат увеличени и раздвижени по стените. Дигиталната среда трябва да помогне на по-млада публика да открие художника и да разбере защо творчеството му остава важно.
Когато стигаме до Videnie на малката централна улица „Кузман Шапкарев“, компактният размер на Clio се оказва съвсем практично предимство. Намираме място пред самото пространство, а 360-градусовата камера ни помага да се наместим.
„Много immersive“, смее се Владислав.
Зад волана с Лиза Василева – от първото Clio до гласовете на Storytel
About the Author
