Френският президент Еманюел Макрон връчи на Юлия Кръстева едно от най-високите звания на страната – Големия кръст на Националния орден за заслуги.
Отличието е присъдено с указ, публикуван още през декември 2025 г. То е признание за дългогодишната работа на Кръстева в областта на литературата, езикознанието, философията и психоанализата.
В речта си Макрон постави акцент върху българския произход на Кръстева и връзката ѝ с Франция. Той започна разказа за живота ѝ от детството в Сливен и празнуването на 24 май – деня, в който буквите и писмеността са били в центъра на градските тържества.
„Вашият живот може да се обобщи с една дума: да превеждаш. Вие преведохте думите, които вече живееха във вас, превърнахте ги в творби и помогнахте на толкова много други хора да открият своите. Чрез писането, четенето и размисъла вие превърнахте превода в житейско изкуство. А за вас всичко започна с буквите“, посочи Еманюел Макрон.
В речта си той припомни и ранния интерес на Кръстева към френския език и култура. Като ученичка тя посещава „Алианс Франсез“, изучава френски и преписва текстове на Дидро и Волтер. По-късно избира литературата и учи в Софийския университет.
На 24 години Кръстева заминава за Франция със стипендия „Шарл дьо Гол“. По думите на Макрон тя пристига в Париж с едва пет франка, но вече с ясно изразен интерес към литературата, езика и философията.
Във Франция Кръстева се включва в интелектуалните среди около списание „Tel Quel“ и се среща с редица от водещите фигури на тогавашната френска мисъл. Сред тях е Филип Солерс, който впоследствие става неин съпруг.
Макрон описа Кръстева като автор, чиято работа трудно може да бъде поставена в една единствена дисциплина:
“Вие стоите на пресечната точка на няколко основни интелектуални стълба: структурализъм, исторически материализъм и психоанализа. От това пресичане произтича преди всичко уникалният Ви подход, който Ви позволява да допринесете за изковаването, наред с други неща във Франция, на понятието интертекстуалност. Всеки текст, казвате, е изграден като мозайка от цитати, преплитане на вече казани, повторени думи”, каза френският президент.
Той описа Юлия Кръстева като незаменима фигура на съвременната мисъл и припомни оценката на френския философ и литературен критик Ролан Барт, който вижда у Кръстева способността да променя и преосмисля вече казаното.
„Цялото Ви творчество е въпрос на преместване, уникалност, странност. Странност, която се дължи и на чувството, че сте едновременно французойка, българка и европейка. Вие сте от онези хора, които мислят за Европа чрез езика, убедени, че писането и творчеството могат да се поставят в служба именно на това, което ни обединява“, казва Макрон.
В речта си президентът обърна внимание и на преподавателската и обществената ѝ дейност. Сред инициативите, които той открои, е Националният съвет за хората с увреждания, създаден през 2003 г. от Кръстева и Шарл Гарду.
Това не е първото високо френско държавно отличие за Юлия Кръстева. През 2015 г. тя е удостоена със званието офицер на Почетния легион. През 2021 г. Макрон я повишава до Велик офицер на Почетния легион.
Тогава той я определя като „гражданка на Републиката на буквите“, като подчертава едновременно българския ѝ произход и принадлежността ѝ към френската култура.
About the Author
