Тя е само на 15 години, но вече е считана за най-добрата от следващото поколение в своята област в света. Никога не е живяла в свят без интернет, а телефонът е “нейното спасение”, защото обикаля света и това е единственият начин да поддържа връзка с приятелите си.
Тя е Ая Касабова, която преди няколко седмици за пореден път се качи на световния връх в кайтсърфа, след като спечели петата си световна титла при девойките.

Българката вече прави и впечатляващи представяния при жените и даже се отчете с дебют в състезание от Световната купа в дисциплината Big Air Hydrofoil.
“В кайта отнема много време, за да направиш реален и забележим прогрес. Години наред пробваш едни и същи неща, падаш, ставаш и отново падаш.
Прогресът е толкова постепенен, че в един момент не е изненадващо, че си станал добър, защото знаеш колко усилия си вложил. До някаква степен очакваш, че ако полагаш много усилия, в един момент ще достигнеш добро ниво”, казва Ая.
Търпението е ключова дума, макар да свързват хората от нейното поколение точно с обратното – нетърпение и търсене на лесни победи.
Говорим си с Ая по повод проекта Животът 25.0 и 25-годишнината на Yettel в България. Тя дори не познава живот, в който си офлайн. Във времето, в което се ражда бъдещата световна шампионка по кайтсърф, Yettel все още се нарича Globul.
Началото на 2010 е време, в което мобилните оператори се надпреварват да дават повече мегабайти интернет и повече минути за разговор. Тогава стартира и първият сезон на Game of Thrones. Сериалите започват да бъдат чакани продукции, които се гледат на един дъх, а Instagram все още е достъпен само за iPhone потребители.

“В момента, в кайта има голям фокус върху Instagram – последователи, гледания, харесвания. Това е важно, защото помага много за намирането на спонсори. Всички състезатели се стремят да развиват профилите си и да достигат до повече хора”, казва Ая.
“Разбира се, и в ежедневието виждам, че прекарвам немалко време на телефона, което със сигурност не винаги е добро. През интернет обаче можеш да научиш страшно много и в днешно време трудно си представям как можеш да живееш напълно без него”.
“Спортът определено ми помага в това отношение, защото имам нещо друго, с което да се занимавам, и не прекарвам цялото си време пред екрана”.
Технологиите обаче помагат и на самия спорт.

“Имам цяла папка в Google само с прогнози за вятъра на десет различни места. Следим вятъра, вълните и практически всичко, което можеш да си представиш, свързано с условията за кайт. Почти всички тренировки ги снимаме, за да можем след това да ги анализираме”.
Ая използва и технологии, които измерват представянето ѝ – колко високо скача, колко продължителен е скокът и различни технически показатели при изпълнението. След това анализира всички тези данни и гледа какво може да подобри.

Животът 25.0 е авторска поредица на „Булевард България“, съвместно с Yettel. Защо 25? Защото през 2026 г. Yettel става на 25 години – повод да обърнем глава назад и да видим къде бяхме в началото на века и къде сме сега.
За 25 години технологиите се промениха до неузнаваемост – някогашните джиесеми се превърнаха в смартфони, а връзката през дуплекса отстъпи място на неограничения интернет.
Но не само технологиите се промениха. Промениха се културата, мечтите, животът, самите ние. Промени се всичко. И нищо – защото най-важното остана същото: да бъдем свързани с важното за нас.
В поредица от материали ще разкажем как изглеждаше животът преди 25 години, как изглежда днес и какво остана неподвластно на времето.
“В кайта технологиите може би не са толкова решаващи, колкото в някои други спортове. Но определено помагат много. Можеш да тренираш и без тях, но вероятно ще изоставаш спрямо останалите”.
Във всички сложни задачи помагат родителите ѝ.
Майка ѝ Мила се шегува, че да отглеждаш спортист е 24-часов работен ден, а двамата със съпруга ѝ живеят по “коли, кораби и самолети”.
Имат апартамент в София, но последната година са повече в Тарифа – градче в Испания, където се кара кайт цялата година, така че Ая да може да тренира всеки ден. Имат агенция за организиране на корпоративни събития. А от 10 години бащата на Ая организира и турове с ендуро мотори. Динамиката определено е част от ДНК-то на цялото семейство.

“Много често пътувам с нея, а самите пътувания са трудни за планиране. Всичко зависи от условията, от състезанията и от това дали Ая ще бъде одобрена за участие. В този спорт рядко можеш да знаеш година предварително, че например между 15 и 20 август ще бъдеш на определено място. Понякога дори не знаеш къде ще бъдеш утре”, обяснява Мила.
Тя много бързо се научава да бъде “мениджър”. Особено след забавна случка в Бразилия.
“Ая току-що беше навършила 14 години – възрастта, от която вече можеше да участва в определени състезания. Първоначално беше в списъка на чакащите, но в последния момент се освободи място и тя влезе в състезанието. А ние вече бяхме в Бразилия, но изобщо не бяхме подготвени за организацията около самото състезание”.

“Спомням си как с моя приятелка в пълна истерия търсехме местни бразилци, които да ни помогнат. Тогава все още нямахме достатъчно опит с това как протича едно такова състезание. Търсехме хора, които да ни закарат до старта, човек, който да помогне на Ая с кайта, и изобщо се опитвахме в движение да организираме всичко. Накрая намерихме хора, които изобщо не познавахме, но ни помогнаха. Беше пълна лудница, но и много интересно преживяване”.
Разбира се, този опит е безценен, а резултатите на Ая Касабова доказват, че определено много бързо се адаптира към всякакви трудности. В основата на всичко обаче е екипната работа и добрата комуникация.
“При мен има два момента. Единият е моментът, в който съм абсолютно сигурна, че мама нищо не разбира и никога не ме слуша, когато ѝ обяснявам нещо. А след това идва този, в който осъзнавам, че тя всъщност знае всичко, че е била права за нещата, които ми е казвала, и че може би аз съм тази, която не е разбирала нея”, признава младата състезателка.
Като спортист на такова ниво, на нея бързо ѝ се налага да порасне и може би да изпревари връстниците си в някои отношения. От друга страна, майка ѝ със сигурност пази младостта си, защото общува с много тийнейджъри.

“Искрено вярвам, че човек се развива спрямо средата, в която е поставен. Младите хора имат страхотен потенциал. Ако използват новите технологии по правилния начин, мисля, че могат да ни задминат с много. В същото време човешките взаимоотношения и емоции остават едни и същи, независимо от века или поколението. Затова смятам, че едно от нещата, които младите могат да вземат от нас, е опитът – как да общуваме с другите, как да изграждаме отношенията си и какви ценности да следваме”, казва Мила.
Тук става забавно, защото веднага провокирам дъщеря ѝ с въпроса: “Способна ли си, когато търсиш своя приятелка, да не ѝ пишеш съобщение по телефона, а да отидеш до блока ѝ и да викаш под прозореца?”
“В никакъв случай! Аз дори когато съм на някакво място и чакам, веднага си взимам телефона и гледам в него, за да не си помислят хората, че бездействам и се мотая безцелно (смее се)”.
Хмм… май наистина така изглежда, въпреки че точно Ая е човек, който винаги има цел в живота.

Следващата такава идва, след като навърши 16 години. Тогава ще получи възможност да участва и в престижни състезания извън календара на Световната купа, сред които Red Bull Megaloop Challenge и Red Bull King of the Air.
Ето това вече е “game change”-ър. И понеже Ая често е с телефон в ръка, завършвам с предизвикателство – да напише нещо на 25-годишната си версия.
“Бих ѝ написала, че се надявам да продължава да се радва на спорта и на живота като цяло – на пътуванията и на приятелите. Надявам се и тогава да имам близките приятели, които имам сега, и да не съм загубила тези връзки. И най-вече бих си пожелала да не съм се отказала от спорта”.
15-годишната Ая Касабова за пети път е световен шампион в кайтсърфа за девойки
Йордан Жечев: Винаги ще има трубадури, пропагандисти и рекламисти
От “Snake” до целия живот в джоба ни: 25 години, в които променихме не само телефоните
.jpg)
