На 80 години Силвестър Сталоун за първи път разкри, че се е борил с хранително разстройство по време на снимките за „Роки“ – ролята, която го превърна в световна звезда.
Сталоун разказва и за проблемите си с употребата на стероиди и физическите травми по тялото му след извънредното напрежение, на което го е подлагал, за да бъде във форма.
Зад всички кризи всъщност стои една рана, която самият Силвестър Сталоун признава, че никога няма да се затвори.
Това са проблемите му с неговите родители, които никога не са му показали истинска обич и са се отнасяли към раждането му като към причина за провала на собствените им амбиции.
Силвестър Сталоун описва всичко това в нова книга за живота си, озаглавена The Steps. Името е препратка към сцената със стълбите на музея на изкуствата във Филаделфия, които неговият герой Роки изкачва, докато тренира не само тялото, но и волята си.
В интервю за New York Times, в което представя книгата, Сталоун разказва как мускулестото му тяло от 80-те е било „бронята“ му срещу всички трудности в живота.
„Гледах на Роки като на съвсем обикновен човек с нормална физика. Но в един момент си казахме – ако продължаваме историята, този герой трябва да стане малко по-суетен“, казва Сталоун.
„При „Рамбо“ вече трябваше да играя боец, да изглеждам малко повече като животно. Започнах да мисля за как да променя тялото си като ягуар, като котка. И тогава това се превърна в обсесия. Стана много зле. Стигна се до момент, в който развих булимия. Имах 2,6% телесни мазнини, докато снимахме „Роки III“ и вече не можех да задържа нищо“, разказва още Сталоун.
Легендата на екшън киното говори съвсем откровено за употребата на стероиди в най-силните си години.
Той признава, че никой не може да постигне подобна външност „без добавки и лекарства“, освен ако не е „чудо на природата“.
„Ако започнете да тренирате и се опитате да влезете във форма за шест месеца, докато ядете йогурт и пудинг – няма да стане“, казва той, като добавя, че употребата на стероиди трябва да следва разумен план.
Силвестър Сталоун добавя още, че постоянното му желание да се доказва на снимачната площадка и да снима най-тежките си каскади сам е довела до сериозни увреждания на по-късна възраст.
„Съсипах тялото си. Имам девет операции на гърба, две операции на рамото, три операции за стабилизиране на шийните прешлени. Всичко се държи на тел и пирони, но въпреки това все още искам да бъда в добра форма„, споделя 80-годишният актьор.
Сталоун признава, че в момента пие много лекарства, за да може да се поддържа.
„Всичко си има ужасна цена. Ако можех да се върна назад във времето, щях да си кажа – остави някой друг да поеме щафетата, не се хвърляй в каскадите“, казва той.
Желанието му да докаже своята твърдост и мъжка сила на всяка цена идва от усещането му за изоставяне от родителите като малко момче.
Неговата майка Джаки напуска семейството, когато той е на 10 години, и се отнася към него като към дете, което всъщност не е трябвало да се роди.
Сталоун споделя пред NYT, че тя е отказвала да прояви каквато и да е физическа близост с него, до степен, в която никога не го е прегръщала.
Когато майката му съобщава, че си тръгва завинаги от семейния дом, той се вкопчва за крака ѝ и не иска да я пусне, но тя не му позволява да го задържи.
Въпреки всичко Силвестър Сталоун споделя, че винаги е имал силна вътрешна нужда от нейното внимание и признание – без да го получи никога.
Когато филмът „Роки“ получава 10 номинации за „Оскар през 1977 г., Сталоун кани майка си да го придружи на церемонията.
Вместо да се зарадва за успеха му, тя му поставя условие да ги придружава и нейната фризьорка Вивиан. Накрая тя отказва поканата му.
Отношенията с бащата Франк Сталоун са още по-брутални. Силвестър остава да живее с него след развода и преживява постоянни епизоди на физическо насилие, психическа агресия и унижения.
Единственият спомен на Сталоун за нежност е в ранното му детство, когато баща му го оставя да заспи с глава на коленете му и го погалва по косата.
На въпроса дали е простил на покойните си родители – той отговаря: „Приел съм ги такива, каквито са. Но дали съм простил?… Може да се каже. Определено примирието е деликатно. Но няма как – какво ми остава иначе? Да крещя срещу призраците – „Върни се, защото не сме приключили с теб“.
Цялото интервю може да се гледа тук:
About the Author
