Администрацията на Доналд Тръмп не е поканила Великобритания, Франция и балтийските държави на среща в Полша през октомври, посветена на бъдещето на НАТО, съобщава POLITICO. Инициативата е на Елбридж Колби, който отговаря за отбранителната политика в Пентагона.
Изданието се позовава на шестима дипломати, запознати с подготовката. Според тях срещата е във формат на работна група, посветена на бъдещето на алианса. Сред непоканените обаче са държави с големи разходи за отбрана и важна роля в НАТО.
Техни представители търсят обяснение за подбора и се опасяват, че Вашингтон облагодетелства едни съюзници за сметка на други. Според тях това може да задълбочи разделението в алианса на фона на нарастващата руска агресия и изчерпаните запаси от оръжия.
„Правим всичко, което се иска от нас. Опитваме се да разберем какви са критериите и каква е целта на тези срещи. Засега не сме получили много информация“, казва представител на една от непоканените държави.
Белият дом не е отговорил на запитването на POLITICO, а Пентагонът е отказал коментар.
Колби вече е провел две подобни срещи с представители на Норвегия, Швеция, Финландия, Полша, Германия и Нидерландия. Форматът е известен като „Бергенската група“. Първата среща се е състояла през юни в норвежкия град Берген.
След нея Колби пише в социалните мрежи, че е поканил съюзници, които бързо изпълняват ангажиментите си за разходи за отбрана, поети на срещата в Хага, имат необходимия капацитет да допринесат и са готови за практическа работа.
Дипломат от една от поканените държави настоява, че целта не е да се разделя НАТО. По думите му групата ще разработва идеи, които след това да бъдат обсъждани и оценявани от целия алианс. Той обаче признава, че изключването поражда недоволство, особено сред държави, които вече са изпълнили или надхвърлили изискваните от администрацията на Тръмп цели за разходи за отбрана.
На конференция във Вашингтон през септември Колби заявява, че идеята е инициативата да придвижи напред целия алианс, да направи НАТО по-силна и по-устойчива и да увеличи военните възможности на Европа.
Според друг източник, запознат с подготовката, към групата може да бъде добавена и Дания. Възможното ѝ включване се свързва с постигнатото споразумение между Копенхаген и Вашингтон за разширяване на американското военно присъствие в Гренландия.
Срещите идват след предупреждения на администрацията на Тръмп, че съюзници, които не следват приоритетите ѝ, могат да понесат последици. През април POLITICO съобщи, че Белият дом е подготвил своеобразен списък на държавите според отношението им към исканията на президента, докато е търсел начини да наказва съюзниците, които не изпълняват желанията му.
Министърът на отбраната Пийт Хегсет също е насърчавал „образцовите съюзници“ и е предупреждавал останалите за последствия, ако не подкрепят американските интереси.
Дори сред поканените има въпроси защо от разговорите отсъстват някои от най-големите военни сили в Европа, като Великобритания.
„Ако се опитат да разделят НАТО на добри и лоши, това е опасно за САЩ. Но за Европа е въпрос на оцеляване“, предупреждава един от дипломатите.
About the Author
