Данъкът върху свръхпечалбите създава несигурност за бизнеса и изпраща лош сигнал към инвеститорите.
За това предупреждава икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Петър Ганев. В интервю за „Булевард България“ той коментира, че правителството трябва първо да овладее прекомерния ръст на разходите, вместо да търси еднократни приходи от избрани сектори.
Кабинетът предвижда през 2027 г. да обложи т.нар. свръхпечалби на банки, застрахователи, телекоми, търговски вериги, обменни бюра и фирми за бързи кредити. Очакваният приход е малко над 1 млрд. евро.
В опит да защити мярката, която беше остро критикувана от управителя на БНБ Димитър Радев, а вицепремиерът Атанас Пеканов се опита да защити мярката като заговори за въвеждане на прогресивен данък като алтернатива.
Ганев вижда в противопоставянето между прогресивен данък и облагане на свръхпечалбите по-скоро политическа реторика, отколкото икономическа логика. Защо двете мерки не са взаимозаменяеми, какви са алтернативите за бюджета и къде са рисковете за хората с ипотеки – разговаряме с Петър Ганев.
Как гледате на репликата на вицепремиера Атанас Пеканов, че ако не се въведе данък свръхбогатство, ще се върви към прогресивен данък?
Първо, не мисля, че това, което е казал Пеканов, въобще трябва да се разглежда на подобна плоскост: изборът не е между едното или другото, защото става дума за съвсем различни неща. От едната страна имаме модел на облагане, включително на физически лица. Когато говорим за прогресивно облагане, много по-често се имат предвид физическите лица. И въобще едната тема е по какъв начин облагаме, каква е тежестта върху труда и капитала и дългосрочно как пълним бюджета.
Другата е, че има дупка в бюджета, която трябва да запълним и еднократно търсим 1 милиард от шест сектора. Защото сме решили, че те са печеливши, без да имат, може би, фундаментален принос в очите на тези, които предлагат това облагане.
Индустрията не е включена, както и земеделието, които явно се смятат за някакви първични сектори, носещи стойност. Докато услугите, дали са банки, дали са търговци, са посочени като богаташи, които трябва да запълнят частично дупката в бюджета.
Нормално е да има силно негативни позиции и от БНБ, и от ЕЦБ, макар че тук не става дума само за банки, а предложението е много по-широко. Такъв тип идеи носят много несигурност в начина, по който се прави бизнес.
Даваме сигнал, че ако случайно някой направи голяма печалба, ще му въведем еднократно данък, за да вземем една част от нея – едва ли това е посланието, което трябва да излъчваме като икономика, която иска да привлече инвеститори, да догонва, да расте по-бързо от Европа и второ, като фискална политика, която зависи от някакви еднократни трикове, за да се върже рамката.
Според вас как е текла дискусията вътрешно и какви са алтернативите?
Според мен дискусията е била в посока:не можем да се справим само през реформи и удържане на ръста на разходите. Трябва да намерим приходни мерки и искаме богатите да платят. Как облагаме богатите? Единият начин е традиционно – с прогресивно облагане, другият начин е с някакъв данък върху свръхпечалбите.
Тези думи аз ги интерпретирам като производни не на икономическа мисъл, че двете идеи – прогресивен данък или облагане на свръхпечалбите – са взаимозаменяеми и логически последователни. Не, те са абсолютно различни. Но обществено, в аргумента „дай да обложим богатите“, те се вписват в тази реторика.
Така че говорим по-скоро за нещо, което е обсъждано на вътрешна дискусия от управляващите, но зад него няма икономическа логика.
А може би желанието е да се излъчи сигнал, че правителство ще облага богатите и няма да им позволява да правят свръхпечалби. Възможно е това да е опит за политически сигнал, а не за фискален.
Алтернативите в голяма степен, мисля, че дори самото правителство ги е дискутирало. Алтернативата е просто да се спре свръхръстът на разходите в бюджета.
Традиционно разходите бяха до 40% от БВП, а отидоха на 44-45% като прогноза – с огромно вдигане на разходите за заплати, с опит за скоростно разплащане на капиталови проекти.
Имайте предвид, че някои от тях дори няма да могат да започнат и затова дефицитът тази година ще е по-нисък от заложеното.
Нещата трябва да се сложат под контрол и този опит за свръхнатоварване на разходната част със заплати, помощи, донякъде с инвестиции трябва по някакъв начин да бъде ревизиран
Има много сфери, в които бюджетът е изпуснат и е нужно да бъде върнат в нормални рамки.
А в приходните мерки има ли алтернатива, тъй като данък „свръхпечалба“ попада при тях?
Икономиката расте, заетостта остава висока и прогнозата към момента е да остане такава, включително следващата година. Заплатите вече не се покачват с 15 или 17%, но пак се повишават с около 10%.
Всичко това води до повече потребление и повече приходи в бюджета и от подоходен данък, и от ДДС, и от акцизи. Затова бюджетът всъщност трупа повече приходи, но трябва малко да се свие това, което имаме като галопиране на разходната част.
Има и пространство, ако е много важно да се добавят приходни мерки. Част от тях като посока ги има и в това, което е предложено в момента. Повишаването на данъчните оценки, които отдавна се дискутират – вижда се, че у експертите няма много критики за тази мярка, тя е очаквана.
Хазартът също е подобна мярка – макар че данъкът се вдига много обрано. Истината е, че там пространството за вдигане на данъка и за приходи в бюджета е почти равносилно на данъчните оценки. Такъв мащаб може да е допълнителният приход от хазарт, но към момента той не се предлага.
Тоест, ако ще има приходни мерки, те да бъдат структурни. Такъв пример са данъчните оценки, които са закъснели с 15 години. Или облагането на хазарта, което регулира една доста наболяла тема в обществото. Фокусът трябва да е в подобни неща, а не в мерки, които тежат върху създаването на богатство.
Облагането на хазарта не търси просто пари от едни „богаташи“, а облага поведение, което вече видимо създава проблеми. Ето това е мярка, която не рискува свиване на растежа, но носи повече приходи и потенциално може да намали разрастването на хазартни компании.
Управителят на БНБ предупреди, че в крайна сметка тази мярка с облагането на банковите свръхпечалби може да доведе до повишаване на лихвите по кредити и въобще да промени условията. Икономисти отделно предупреждават, че има свръхкредитиране. Възможно ли е да се стигне до някаква криза, в която банките започват да повишават лихвите, а хората не са си преценили особено възможностите?
Ако говорим за обикновени хора, които имат ипотека и я изплащат – ипотека, която е свързана с техния живот, било то семейство, било то като начин за спестяване или тип инвестиция в имот, те не биха били съборени от евентуално покачване на лихвите.
На теория да, възможно е лихвите сега леко да се покачат заради политиката на ЕЦБ, но хора, които работят и имат доход, трудно могат да бъдат съборени от едно леко повишение на лихвите. За да се стигне до криза, каквато имаше 2009 -2010 е необходимо много по-сериозно повишаване на лихвите и най-вече хората да започнат да губят работата си.
Тоест, ако дойде криза, спиране на икономическия растеж, загуба на работни места, тогава и да не се вдигат лихвите, домакинствата няма да могат да си изплащат кредитите. Така че за обикновения човек всъщност кризата зависи от това дали има работа. Към момента ситуацията не предполага подобен риск.
За спекуланта е различно, но това не е обществено значим проблем. Иначе този аргумент няколко пъти го чувам „Нали всички казахте, че кредитирането расте неконтролируемо. Ето сега с този данък ще им вземем малко пари и леко ще ги успокоим“.
Да, но въпросът е, че това не е начинът да го направиш. Ако един човек твърде много тича, може би е хубаво леко да го успокоим, да не тича толкова бързо. Но това не означава да го пребием, за да спре да тича. Не е това подходът да решим проблема.
БНБ има инструменти и БНБ отговаря за тази политика. Те, а не Министерството на финансите, трябва да преценят до каква степен е здрав банковият сектор, при какви условия да оперира и до каква степен това влияе на инфлацията.
Единият вариант е всеки да кредитира както си иска, но да държи големи минимални резерви, 10–15%. Другият вариант е да нямаш големи минимални резерви, да имаш 1–2%, но да са налице правила, по които кредитираш. Това са двата начина да се регулира кредитирането и ние в момента сме на втория модел.
Има правила и БНБ може да ги затегне, ако прецени. Най-вероятно постепенно ще се върви в тази посока, защото това става и в други държави. Наскоро в Словакия централната банка взе решение, че ако купуваш трети имот, можеш да получиш кредит вече при доста по-строги правила. Тоест когато е спекулативен имот.
Така че всички банки в Европа вземат такива решения. Това е начинът да се намали свръхкредитирането. Не като обложиш крайния резултат. Не виждам как това би било правилният начин да постигнем някаква макроикономическа цел.
Доколко предупреждението за Испания от ЕЦБ през 2024 г. остава актуално и към днешна дата? И може ли да се пренесе към българската ситуация?
Мисля, че е абсолютно актуално. В крайна сметка беше препредадено и през позицията на гуверньора на централната банка.
Малко се спекулира с това как в Европа има опит с облагането на свръхпечалбите. И едно е да говорим за енергийни компании, които се възползват от криза със свръхцените на електроенергията – в Европа имаше решения в тази посока. Но това е реакция на някакво глобално събитие с последици за всички и е опит да се отговори на това събитие.
Но не е било в отговор на проблем с бюджета и да мислим кого да обложим и „хайде, енергетиката“.
Става въпрос за специфичен случай, толкова мащабен, за който и след десет години с лекота ще можем да четем в книгите. Има глобална финансова криза, пандемия, после най-високата инфлация в еврозоната от нейното създаване и войната в Украйна. Това са фундаментални събития, които понякога водят до такъв тип извънредни мерки.
Но тук в настоящата ситуация в България няма фундаментално събитие, на което да трябва да се отговори. Не може фундаменталното събитие да е: правителството търси един милиард. Това ли е фундаменталното събитие, за което трябва да въвеждаме извънредно законодателство? Не мисля, че това е добър фискален подход, още по-малко подходящ знак към инвеститорите и бизнеса.
About the Author
