Арх. Венелин Кокалов е главен дизайнер и собственик на Revery Architecture – международно признато архитектурно бюро, базирано във Ванкувър, което стои зад редица знакови културни, обществени и академични проекти в Канада, САЩ и Азия.
Днес международният му опит е част и от 50 Best Products from Bulgaria – инициативата, която търси и отличава български продукти с потенциал да бъдат конкурентни на световния пазар. Кокалов е един от петимата международни експерти във финалното жури и отговаря за категорията „Дом и качество на живот“, в която фокусът е върху решения, съчетаващи комфорт, функционалност, устойчивост и съвременен начин на живот.
Кандидатстването за първото издание на 50 Best Products from Bulgaria е отворено до 20 октомври 2026 г., като компаниите могат да подават безплатно своите продукти през онлайн платформата на инициативата.
1. Г-н Кокалов, изградили сте впечатляваща международна кариера и ръководите световно признато архитектурно бюро със седалище във Ванкувър. Графикът Ви е изключително натоварен. Какво Ви накара да приемете поканата да станете част от международното жури на „50 Best Products from Bulgaria“?
Приех поканата, защото за мен тази инициатива има както лично, така и професионално значение. България е страната, в която съм роден, където се научих да създавам неща със собствените си ръце и където започна да се изгражда разбирането ми за майсторството и съзиданието. Кариерата ми ме отведе по целия свят, но тази връзка никога не е изчезвала.
Това, което особено ме привлече в инициативата, е погледът ѝ към бъдещето. Тя поставя въпроса не само с какво България е позната, а и какво България създава днес. Продуктите могат да бъдат изключително добри посланици на една страна – те носят със себе си идеи, материали, технологии, култура и ценности.
Ако международният ми опит може да помогне да бъдат откроени български продукти, които заслужават да достигнат до много по-широка аудитория, то това определено е кауза, за която си струва да отделя време.
2. Какво означава за Вас лично началото на тази селекция – 37 години след демократичните промени от 1989 г. и почти две десетилетия след присъединяването на България към Европейския съюз?
За моето поколение 1989 г. не е история. Ние преживяхме тази промяна. Но според мен преобразяването на една държава не се измерва единствено чрез политически повратни моменти. То се измерва и с увереността – увереността да създаваш, да се конкурираш и да представяш труда си пред света.
Почти четири десетилетия по-късно България не би трябвало да се определя преди всичко през призмата на прехода, миналото си или дори членството си в Европейския съюз. По-интересният въпрос е: Какво даваме на света днес? Именно затова намирам тази инициатива за толкова смислена. Тя е възможност България да бъде представена чрез съвременните си идеи, майсторството, технологиите и предприемаческия дух. За мен това е израз на друг тип зрялост – увереността да кажем: това е, което създаваме, и вярваме, че то може да застане редом до най-доброто, независимо къде по света.
3. Съгласно обявените критерии за оценяване, Вашата задача ще бъде да изберете финалните 10 продукта в категорията „Дом и качество на живот“ измежду 30 номинации, предложени от двама независими експерти от номинационното жури. Кои качества или характеристики ще имат най-голяма тежест във Вашата лична оценка?
Формално трябва да се съобразя и с десетте критерия за оценяване. Те обхващат автентичност, иновации, устойчивост, качество, социална отговорност, пазарно представяне и международен потенциал, наред с други аспекти. Но в рамките на тази система вероятно постоянно ще се връщам към три основни въпроса: Автентичен ли е продуктът? Наистина ли е иновативен? И прави ли ежедневието ни по-добро?
Не ме интересува новото само заради самата новост. И не смятам, че един добър продукт непременно трябва да бъде скъп или сложен. Понякога най-интелигентният дизайн изглежда почти очевиден – но едва след като някой вече го е създал.
Ще търся яснота на идеята, качество, отговорност и онова, което бих нарекъл красота с предназначение. Ще мисля и за устойчивостта във времето. Ще искат ли хората да запазят този предмет? Ще остарява ли красиво? И би ли могъл да намери естественото си място в дом в
Копенхаген, Токио или Ванкувър, като в същото време запази нещо отличително от мястото, от което произхожда?
4. Какво бихте казали на компаниите в категорията „Дом и качество на живот“, които все още не са подали кандидатурите си, защото може би се колебаят или не са намерили ясен отговор на въпроса „Защо да участваме?“, при положение че крайният срок 20 октомври вече наближава?
Съветът ми е много прост: не се отказвайте сами, преди някой друг да е имал възможност да види това, което сте създали. Понякога хората, които са най-близо до даден продукт, не осъзнават напълно кое точно в него може да го направи отличителен и конкурентен на международно ниво. Те познават всички негови несъвършенства, всички трудности по пътя на създаването му и често се сравняват с много по-големи компании.
Но тази селекция изрично не е конкурс по популярност, нито състезание за най-голям маркетингов бюджет. Тя търси качество, идентичност, иновации и международен потенциал – независимо дали става дума за утвърдена компания или за бизнес, който тепърва започва своя път. Затова, ако сте създали нещо, в което истински вярвате, кандидатствайте. Оставете журито да прецени. Не си казвайте „не“ още преди някой друг да е получил възможност да каже „да“.
5. Какъв потенциал виждате в подобна инициатива да покаже пред света едно ново и все още сравнително непознато лице на България?
Образът на една държава се променя чрез реални доказателства, а не чрез лозунги. Понякога един красиво замислен и създаден продукт в нечий дом може да разкаже повече за една култура, отколкото цяла рекламна кампания.
България е добре позната със своята история, природа и традиции. Но според мен в международен план все още се знае много по-малко за съвременния български дизайн, инженерна мисъл, производство, технологии и предприемачество. Когато събереш на едно място 50 изключителни продукта, се случва нещо интересно. Те престават да бъдат просто отделни обекти и започват да изграждат цялостен портрет на съвременна България. Портрет, който казва: това е място, което може да създава, да произвежда, да експериментира и да се конкурира. В това е
истинският потенциал на тази инициатива. Новият образ на България не е необходимо да бъде измислян. Възможно е той вече да съществува в нещата, които българите създават. Трябва просто да ги направим видими.
6. След проекти като Xiqu Centre, кампуса на Чикагския университет в Хонконг, The Butterfly, Arena Stage във Вашингтон, представянето на Канада на London Design Biennale и Surrey City Centre Library в Канада, кой е следващият голям проект, върху който работите в момента?
Всъщност в момента работим по няколко мащабни проекта и те са много различни един от друг.
Един от тях е Sen̓áḵw във Ванкувър – проект, ръководен от коренното население на Squamish Nation. Той ще осигури над 6000 жилища под наем за приблизително 10 000 души. За мен интерес представлява не само мащабът му, а възможността да създадем много плътна градска среда, която същевременно остава дълбоко свързана с природата, ограничава зависимостта от автомобилите и поставя хората и обществения живот в центъра.
Наскоро завършихме и Freedom Mobile Arch при PNE Amphitheatre във Ванкувър – ново открито пространство за събития с капацитет около 10 000 души. Покривната му конструкция от масивна дървесина има отвор от 105 метра и докосва земята само в три точки. Това е структура с огромен мащаб, но стремежът ни беше тя да носи усещане за лекота, откритост и човешки мащаб.
В Британска Колумбия в момента се изгражда и Greater Vernon Cultural Centre. Той обединява под един покрив художествена галерия, музей и пространства за сценични изкуства. Особено ме интересува как тези различни културни функции могат да се допълват взаимно и да създадат истинско място за срещи и общуване на местната общност.
А в Съри работим по проекта Centre Block, който включва нов медицински факултет, както и офисни пространства за администрацията на града. Това е още една възможност да мислим за архитектурата не просто като за отделна сграда, а като за част от развиващия се обществен живот на един бързо растящ град.
Проектите са много различни, но зад всички тях стои един и същ въпрос: как архитектурата може да събира хората и да кара големите и сложни проекти да се усещат истински човешки?
7. Представяли ли сте си някога да проектирате обществена сграда в България? Според Вас какво трябва да се промени или развие, за да може страната да създаде истински благоприятна среда за архитектура от световна класа?
Разбира се. С удоволствие бих проектирал обществена сграда в България. Но не бих искал просто да пренеса канадска сграда в България. Бих искал първо внимателно да се вслушам в контекста и да създам нещо, което може да принадлежи единствено на това място – на хората, климата, културата и конкретната среда.
Архитектура от световна класа обаче не се създава просто като наемеш архитект от световна класа. За нея е необходима и среда на световно ниво. Това означава амбициозни възложители. Прозрачни конкурси. Процедури за възлагане, които оценяват качеството и дългосрочната стойност, а не просто най-ниската цена. Приемственост отвъд политическите цикли. Добро сътрудничество между архитекти, инженери, строители и майстори. И не по-малко важно – обществена култура, която разбира архитектурата като инвестиция в градския и обществения живот.
България вече разполага с огромен талант. Необходима е рамката – и може би смелостта – този талант да получи възможност да реализира най-доброто, на което е способен.
8. Има ли български продукт, който Ви е впечатлил особено напоследък – дотолкова, че да сте си го купили за себе си?
На този етап бих бил малко предпазлив с отговора на този въпрос. Тъй като съм част от журито, а някои от компаниите, които бих могъл да спомена, може да се окажат участници в селекцията, не бих искал публично да откроявам конкретен продукт, преди оценяването да е приключило.
Вече съм виждал български продукти, които истински са привлекли интереса ми, и очаквам с нетърпение да открия още много в хода на работата на журито.
Може би моят личен критерий в крайна сметка ще бъде съвсем прост: след като приключа с оценяването, кои от тези продукти бих искал да имам в собствения си дом? Според мен това би било много добър знак, че един продукт е успял да въздейства не само рационално, но и емоционално.
About the Author
