Как човек с 26 млрд. долара богатство, създал една от най-големите криптоборси в света, се оказа в затвора с присъда от 25 години лишаване от свобода?
Това е историята на Сам Банкман-Фрийд – бившия собственик на FTX, роден в семейството на професори по право в Станфорд, милиардер на 30-годишна възраст и самоопределящ се като „ефективен алтруист“.
Той беше арестуван в края на 2022 г. заради присвояването на огромни суми от клиентите на борсата си за криптовалути.
Заедно с него беше осъдена и приятелката му Каролайн Елисън, която прекара две години в затвора.
Сега истинската им история вдъхновява нов сериал по Netflix, озаглавен „Алтруистите“, който тръгва на 19 ноември.
Джулия Гарнър от „Озарк“ влиза в образа на Елисън, а Антъни Бойл (House of Guinness) играе Сам Банкман-Фрийд.
Изпълнителен продуцент на сериала е компанията на Барак и Мишел Обама Higher Ground, която има дългосрочен договор за партньорство с Netflix.
Платформата описва историята за възхода и падението на Сам Банкман-Фрийд като „версия на Бони и Клайд за Gen Z“.

Банкман-Фрийд е известен като част от движението на „ефективния алтруизъм“, според което човек трябва да печели колкото може повече за себе си, така че след това да дарява огромни суми за „правилни“ каузи.
Собственият му бизнес модел обаче опира до много сериозни рискови операции и приключва с финансова измама, заради която беше осъден.
Първоначално залогът „Всичко или нищо“ в криптоиндустрията се отплаща много добре, а бизнесът му печели по 1 милион долара на ден.
Банкман-Фрийд управлява едновременно инвестиционен фонд и криптоборса, като привлича партньори от най-високо ниво като Sequoia Capital и Softbank.

От самото начало обаче фондът му е зависим от финансовата си връзка с борсата FTX. Той използва парите на клиентите от криптоборсата, за да прави инвестиции и да расте.
През 2022 г. обаче пазарът на криптовалути се свива, а фондът се затруднява да възстанови предсрочно изискуемите си кредити. Вместо да признае провала, Банкман-Фрийд започва да тегли пари от чуждите клиентски сметки.
По същото време той се оказва втория по големина индивидуален дарител на Демократическата партия след Джордж Сорос. Щедростта му не го спасява от наказателно преследване.