На 5 и 6 октомври 2026 г. край бреговете на Румъния и България се разиграха фатални събития: поредица от атаки срещу търговски кораби доведоха до пожари и потъването на плавателни съдове в изключителните икономически зони на двете държави.
Сред тях бяха турският товарен кораб „Royad Mammadov“, превозващ украинско зърно, и тоголезският „Alfa Watan“, пътуващ към Одеса, потънал източно от Варна, вероятно с целия си екипаж.
Тези инциденти не са просто изолирани трагедии, а ясно доказателство, че Черно море се превръща в зона на неконтролируем риск, който изисква спешна и решителна намеса от страна на НАТО и Европейския съюз.
Няколко дни преди тези събития, на конференция за Черно море, домакинствана от Румъния и Европейския институт за изследвания на сигурността, повдигнах въпроса за реакцията на ЕС и на страните членки от региона при евентуална криза – дронове, ракети или авария.
Отговорите, включително и от българския заместник-министър Дикански, бяха уклончиви. И с право – повечето решения за реакция в такива случаи са национални, а новосъздаденият Европейски морски хъб, който се поделя между Варна и Констанца, няма функции за координация при кризи. Все пак самият хъб е добра новина.
Дълго време Черно море беше разглеждано от западните столици като периферия, където геополитическото напрежение може да бъде „управлявано“ чрез дипломация и търговски прагматизъм.
Последните събития обаче развенчаха тази илюзия. Когато търговски кораби, плаващи в международни води, стават мишени на дронове, това е директно предизвикателство към сигурността на енергийните и логистичните коридори на Европа.
Както посочват анализите на Европейския съвет за външна политика (ECFR), Черно море е стратегически възел, в който интересите на ЕС, Турция и Алианса се пресичат по начин, който вече не позволява пасивност.
Ключов елемент в тази нова архитектура на сигурност трябва да бъде именно европейският морски хъб, ако обаче неговата мисия бъде допълнена.
Този център не може да бъде просто логистичен проект за улесняване на търговията или пункт за наблюдаване на движенията в Черно море, а стратегически актив от критично значение.
Ролята му трябва да е да служи като координационен възел за морска сигурност, интегриращ разузнавателни данни в реално време, наблюдение на трафика и бързо реагиране при кризи.
Чрез обединяването на капацитета на двете най-големи черноморски пристанища на ЕС, този хъб ще позволи на Алианса да следи по-ефективно „сивите зони“ и да осигури по-добра защита на търговските пътища.
В контекста на последните атаки, той може да бъде инструмент, който превръща региона от уязвима периферия в координиран отбранителен фронт.
Той ще осигури технологичната инфраструктура, необходима за мониторинг на заплахите под повърхността и във въздуха, превръщайки Варна и Констанца в „очи и уши“ на европейската сигурност в региона.
Трябва да можем да „виждаме“ обектите на и над повърхността, но и тези отдолу – по повод версиите, че единият кораб е бил торпилиран от подводница.
Нуждата от нов подход е очевидна и на по-високо ниво. Първо, НАТО трябва да премине отвъд декларативната подкрепа и да засили присъствието си чрез постоянно наблюдение и активни мерки за защита на корабоплаването.
Необходима е интегрирана система за ранно предупреждение и противодействие на атаки с дронове, които се превърнаха в основно оръжие за дестабилизация.
Защитата на „зърнения коридор“ и енергийната инфраструктура не е само въпрос на икономика, а на национална сигурност за България и Румъния.
Второ, ролята на Турция е ключова, но тя не може да бъде единствен гарант в региона. ЕС трябва да активизира усилията си за „мостове“ с Анкара, превръщайки съществуващите разногласия в общи тактически стратегии.
Неотдавна Турция предложи разделяне на търговските пътища на украинските и руските търговски кораби – едните да плават покрай западните, другите – покрай източните брегове на път до и от Босфора. Това предложение не се прие от Русия, защото нейната цел е да пречи на износа на украинското зърно, а не да избягва „инциденти“.
Но и дългосрочно Черно море не трябва да бъде разделено на зони на влияние, а да се превърне в пространство, управлявано от споделени правила за сигурност. България, като държава от „фронтовата линия“, трябва да настоява за по-голяма ангажираност на ЕС в рамките на неговата стратегия за морска сигурност. На тази база ЕС ще трябва да отдели средства от следващия 7-годишен бюджет за финансиране на хъба.
Атаките от миналата седмица показват, че Русия използва тактика на „сива зона“, опитвайки се да избегне директен конфликт с НАТО, докато същевременно парализира търговията.
Ако ЕС и НАТО не отговорят на тези провокации с конкретни действия – например чрез засилено патрулиране и по-тясно разузнавателно сътрудничество между черноморските държави чрез центъра във Варна и Констанца – рискът от ескалация ще расте.
„Нашето Черно море“ – така го нарече турският президент Ердоган през септември 2023 г. при срещата му с Владимир Путин. Тази среща тогава отключи „зърнената сделка“ за износ на украинско зърно.
Днес такова споразумение изглежда невъзможно, а разговорът Ердоган-Путин отпреди дни не произведе желания резултат – повече сигурност за корабоплаването.
По всичко личи, че времето за „тиха дипломация“ изтече, а България и Румъния не могат да си позволят да бъдат оставени сами срещу тази хибридна заплаха.
НАТО и ЕС трябва да демонстрират, че сигурността на всеки търговски плавателен съд в Черно море е от значение.
Само чрез координирани усилия, технологично превъзходство и непоколебима политическа воля може да спре превръщането на морето в зона на хаос. Сигурността на Европа започва от сигурността на нейните граници – и в момента Черно море е най-критичната от тях.
Руското общество сънува, но не за победа
About the Author
