Забраната за износ на дизел и авиационно гориво създава проблеми за рафинерията в Бургас и може да засегне както приходите на компанията, така и постъпленията в държавния бюджет, коментира в ефира на БНТ особеният търговски управител на дружествата на „Лукойл“ в България Евгени Симеонов.
По думите му месечното потребление на дизел в България е между 180 и 190 хил. тона, а рафинерията в Бургас произвежда между 240 и 260 хил. тона при натоварване на мощностите от около 88–90%. При пълен капацитет производството може да достигне 280 хил. тона месечно.
Тази разлика между произведените количества и вътрешното потребление не просто дава възможност за износ, а налага да има такъв, твърди особеният управител.
“Ние нямаме безграничен брой резервоари, нито безграничена вместимост. Така че в момента, в който резервоарите бъдат запълнени, най-логичното нещо е тези количества, които представляват свръхпроизводство, да бъдат изнесени. Когато забраниш износа и всички вместимости са запълнени, единственият вариант да оставиш рафинерията работеща е да намалиш обема на преработката”, посочи Симеонов и добави, че по този начин ще се ограничи и производството на всички останали петролни продукти.
“От един барел нефт ние не произвеждаме единствено дизел, бензин и авиационно гориво. От един барел нефт се произвеждат също котелно гориво, въглеводороден газ под формата на LPG, нискооктанов бензин и керосин. Така че, когато въведеш ограничения за износ на дизел и авиационно гориво и запълниш капацитетите за съхранение, неминуемо ограничаваш преработката”, коментира Симеонов.
Според него забраната за износ на горива не е помогнала с нищо и е имала единствено негативен ефект върху самата рафинерия и върху потребителите.
На по-различно мнение обаче са както опозиционните политически сили, така и икономисти и енергийни експерти.
“Отпадането на забраната за износ изглежда нелогична и най-вероятно ще трябва да бъде ревизирана”, коментира Адриан Николов от Института за пазарна икономика в сутрешния блок на bTV.
Допълнителен натиск върху пазара на горива има и заради ударите в Черно море, които затрудняват корабоплаването. Заради по-високия риск, застрахователите увеличават цените на застраховките, което в крайна сметка ще бъде платено от потребители.
“Tова, което може да се случи е да видим допълнително поскъпване на горивата. Това ще бъде платено от крайния потребител – всеки човек, който кара кола, от всеки бизнес, който купува бензин и дизел на колонка”, уточни Николов.
Той коментира и петролната сделка между Доналд Тръмп и Путин, като според него тя ще има повече политически, а не икономически ефект и няма да се отрази върху цените на световните пазари.
“Това е изцяло политически ход. По различни сметки става дума за около ден от световното потребление на дизел, което очевидно няма как да има някакъв системен ефект. По-скоро има два политически ефекта. Единият е демонстрация на загриженост за цените на горивата в САЩ преди междинните избори, а другият е, че може да се работи с режима в Кремъл”, коментира още Николов.
Тръмп вдигна санкциите срещу руския дизел точно преди изборите в САЩ – „подарък за Путин“
Зеленски обвини Русия, че е нарушила току-що обявеното енергийно примирие на Тръмп
About the Author
