Председателят на Комисията за защита на потребителите Мая Манолова заплаши търговските вериги със санкции, след като ги обвини в „икономически необосновано“ поскъпване на основни хранителни стоки.
Манолова организира пресконференция, на която изнесе данни за „над 100% надценки“ при стоки като кисело мляко, сирене, домати, кашкавал и др.
„Надценки от 99 до 141% са безочливи, те са несправедливи, но и са нахални„, обяви Манолова.
Сдружението за модерна търговия, което обединява големите търговски вериги, обаче отговори с контраобвинение срещу самата Мая Манолова за това, че представя подвеждащи данни.
Оказа се, че стойностите, които Манолова цитираше като подадени от самите вериги, всъщност не представляват данни за надценка – а за сравнителни ценови равнища спрямо средното в ЕС.
„Когато индексът за дадена стока е 140, това означава, че цената у нас е с 40% над средноевропейската (140 минус 100), а не че магазинът си е сложил 140% надценка или че печели 140%. За сравнение: общото ценово равнище на стоките и услугите в България е едва 62.5% от средното за ЕС (най-ниското в съюза), а индексът за храните като е 92.6% – тоест храните у нас са под средноевропейското ниво“, казват от Сдружението за модерна търговия.
Това ли е пълната картина за цените на хранителните стоки в България?
Според Мая Манолова има и други данни, които сочат към увеличение на надценките за последните три месеца, макар и при конкретно подбрани стоки – кромид лук (около 78 процентни пункта нагоре), краставици (около 40 п.п), бяло зеле (29 п.п.) и сирене (27 п.п.).
Не беше представен анализ на данните за всички видове хранителни стоки – т.е. не стана ясно дали тенденцията е всеобхватна и дали някои продукти запазват или намаляват надценката в същия период.
Търговските вериги критикуват Манолова за това, че не дава пълна картина, а е подбрала примери, които да потвърдят предварителната ѝ теза.
„В някои ключови категории цените в България са значително по-ниски от средните за ЕС. Например, хляб и зърнени продукти — 81.4% от средното за ЕС, т.е. с 18.6% по-евтини; месо — 71.5%, или с 28.5% по-евтино; риба — 87.1%, или с 12.9% по-евтина“, съобщават от сдружението.
Манолова даде пример и със стоки като краставици, сирене и домати, при които продажната цена се е увеличила от август до октомври 2026 г., докато доставната цена е спаднала, останала е без промяна или се е вдигнала с по-нисък ръст.
КЗП ще иска от веригите да докажат, че са налице „икономически обосновани причини“ за тези решения – в противен случай ще бъдат санкционирани.
Защо някои цени в България са по-високи от ЕС?
Браншовата организация на търговските вериги дава свое обяснение за стоките с цени по-високи от средното в ЕС.
Те посочват, че ДДС върху храните се различава в България спрямо други държави, където има преференциален режим.
Втората причина е, че някои от суровините са дефицитни – например едва 10% от кравето масло, необходимо за пазара в България, е местно производство.
„Останалите 90% са внос, купуван на международни борсови цени, към които се добавят транспорт и складиране“, казват от сдружението.
„Вносът на плодове, зеленчуци, месо и млечни продукти е резултат от остър недостиг на местна суровина, а не от желание за замяна на българското производство“, казват още те.
Внушението, че надценката се превръща в чиста печалба, също не е коректно, посочват оттам.
„След плащане на ДДС към бюджета, хладилния транспорт, тока, заплатите и бракуваната стока, чистата нетна печалба за търговците е едва около 3%“, казват от Сдружението за модерна търговия.
Оттам задават пет въпроса на Мая Манолова след пресконференцията ѝ:
1. Колко продукта проверихте и при колко от тях открихте 150% надценка? Можете ли да споделите какви са най-ниските надценки при ключови стоки в търговските вериги? Защо се обявява само най-високата единична стойност, без да се казва каква е надценката при останалите проверени артикули?
2. Разяснявате ли на хората, че надценка НЕ Е печалба? Посочва ли се, че тази разлика покрива 20% ДДС, ток, транспорт, заплати и бракувана стока?
3. Защо при сравненията с Европа се премълчава ефектът от 20% ДДС у нас? Казва ли се ясно, че числата в Евростат са ценови индекси, а не проценти печалба?
4. Защо се проверява само последната отсечка от веригата – магазинът? Анализирани ли са скокът на заплатите (+88.5%) и производствените разходи (+68.3%) при преработвателите?
5. Ако има съгласие, че в българското производство има тежки структурни проблеми, оскъпяващи храните, това не означава ли, че малките магазини от традиционната търговия също са принудени да продават на по-високи цени? Защо тогава проблемът с цените се представя единствено като специфика или нарушение на големите вериги?
About the Author
