Теренът в столичния квартал „Горна баня“, избран за Националната детска болница, има съществени недостатъци и рискове, които поставят под въпрос реализацията на проекта. За това предупреждава група архитекти, урбанисти, инженери и еколози в открито писмо до Министерството на здравеопазването и Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Специалистите представят анализ, основан на техническото задание за проектиране на болницата, обемно-устройственото проучване от 2025 г. и друга специализирана информация. Основните им възражения са свързани с транспортната достъпност, инженерната инфраструктура, релефа, паркирането и възможностите за бъдещо разширение.
Според авторите години след избора на локацията все още липсва ясно и аргументирано официално становище, че тя е оптималната за болница с национално значение. Те посочват, че за сравняването на потенциалните терени не са използвани международни стандарти и утвърдени методики. Според тях изборът е трябвало да бъде направен след консултации със Столична община, Българския лекарски съюз, Камарата на архитектите в България и граждански организации.
„Изготвихме настоящия анализ и отворено писмо, провокирани от последните развития и решения във връзка с обществената поръчка за проектиране на Националната детска болница“, посочва арх. Руси Делев, един от авторите.
Сред основните притеснения е как ще бъде осигурен достъпът до бъдещия комплекс. Според анализа единственият предвиден достъп е по ул. „Харманлийско въстание“ – обслужваща улица с профил от 6 метра и два тротоара по 2 метра. За изграждането на улицата и довеждащите до нея улици предстоят отчуждителни процедури.
Авторите поставят въпроса как по тази мрежа ще се движат едновременно линейки, пожарни автомобили, обществен транспорт и автомобилите на персонала и посетителите на болница с 456 легла и около 1580 служители.
Достъпът с градски транспорт също е сред посочените проблеми. По данните в анализа най-близката метростанция е на повече от 900 метра пеша, а автобусната спирка – на около 650 метра, като маршрутите преминават по улици със значителен наклон. Специалистите отбелязват и неясния срок за изграждане на близкия участък от Околовръстния път.
При паркирането има разминаване между заданието и разработената концепция. Техническото задание предвижда 365 места, докато обемно-устройственото проучване осигурява 295, от които 82 са за персонала. Авторите предупреждават, че паркиране по обслужващата улица би затруднило достъпа на спешни и аварийни екипи.
Според тях теренът е ограничен и спрямо мащаба на медицинската програма. Заданието включва 26 клиники и отделения, 20 операционни и 38 консултативни кабинета. Предложената концепция развива комплекса на осем нива, пет от които надземни, с обща площ около 102 400 кв. метра. Това според проектантите оставя малко възможности за бъдещо разширение.
В писмото се поставя под въпрос и доколко е доказано, че наличната инженерна инфраструктура може да обслужва подобна болница. Авторите настояват за по-подробна обосновка на електрозахранването, водоснабдяването, канализацията и останалите технически връзки.
Те обръщат внимание и на значителната денивелация, която според тях ще изисква сериозни допълнителни дейности по оформянето на терена. Искат подробни изследвания на сеизмичните, инженерно-геоложките и хидрогеоложките условия, както и оценка на отражението им върху цената и сроковете за строителство. В писмото е уточнено, че общите геоложки характеристики на района не са доказателство, че конкретният парцел е опасен.
Според специалистите разполагането на болницата в действащ медицински комплекс би улеснило използването на съществуващи кадри, диагностична апаратура и техническа база.
Те заявяват готовност да предложат алтернативен терен в действащ медицински комплекс. По думите им той има проектна готовност, добри транспортни връзки и достъп до изградена инфраструктура. Авторите смятат, че това би намалило инвестиционните разходи и позволило болницата да заработи в по-кратък срок.
Проектантите предлагат да се проведе конкурс за концептуален проект с поканени ограничен брой международни компании, специализирани в болничното проектиране, с условие следващите етапи да се разработят съвместно с български проектанти.
Архитекти, урбанисти, инженери и еколози, подкрепили писмото:
Арх. Александър Недев, арх. Александър Чокойски, проф. арх. Валери Иванов, арх. Васил Василев, арх. Веселина Николова, арх. Георги Бачев, инж. Десислав Мераков, арх. Димитър Младенов, д-р по географски науки Екатерина Гюлеметова – еколог, инж. Емилия Балакчиева, арх. Ивайло Петков, арх. Илия Еврев, д-р урб. Ирина Мутафчийска, арх. Мая Боева, арх. Павел Михайлов, арх. Петър Бончев, арх. Петър Торньов, арх. Пламен Братков, Пламен Станев – еколог, арх. Рада Михайлова, арх. Розина Червенкова, арх. Руси Делев, арх. Силвия Сокерова, арх. Соня Нешева, арх. Стефан Стоянов, арх. Тодор Обрешков, арх. Явор Панев и арх. Янка Сачкова.
КЗК отмени поръчката за проектирането на Националната детска болница
След 20 години одобриха плана за последния участък от Околовръстния път
About the Author
