Шест кораба са отказали да акостират в български пристанища след атаките с дронове в Черно море, а други плавателни съдове изчакват в южната част на морето. Това създава риск за износа на над 5 млн. тона пшеница годишно и поставя земеделския сектор пред въпроса дали ще успее да реализира тазгодишната реколта, съобщи председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.
Той обясни, че решението на корабособствениците е свързано с атаката срещу плавателен съд в териториалните води на Румъния. До последните инциденти българските и румънските води са били възприемани като по-безопасни за корабоплаване, въпреки множеството удари по кораби в други части на Черно море.
„Ситуацията е изключително притеснителна. Към момента няма как да знаем дали случаят от четвъртък е изолиран инцидент и отказът на тези шест кораба е моментно състояние, след което нещата ще се нормализират, или това ще продължи и занапред“, коментира Проданов пред NOVA.
България произвежда около 7 млн. тона пшеница годишно, като над 5 млн. тона отиват за външните пазари през пристанищата във Варна и Бургас. За превозването на тези количества са необходими приблизително 150 кораба.
Пренасочването на продукцията по суша не може да компенсира евентуално продължително прекъсване на морския транспорт. Железопътната инфраструктура няма необходимия капацитет за превоз на такива обеми до гръцките пристанища, а автомобилният транспорт не е реалистично решение за милиони тонове зърно, посочи Проданов.
Допълнително ограничение е пропускателната способност на самите пристанища. В най-натоварените периоди Варна и Бургас могат да обработват общо около 20 кораба месечно, докато през зимата капацитетът спада приблизително наполовина. Всяко забавяне на доставките и натоварването затруднява графиците за износ.
„България няма алтернатива на двете си пристанища“, подчерта Проданов.
По думите му Бургас и Варна обработват около 10 млн. тона товари годишно, а половината от тях са пшеница.
„Ако пристанищата не функционират, това означава, че цялото Черно море няма да функционира нормално по отношение на износа на зърно. Ако износът бъде блокиран, това би довело до сериозно сътресение на световния пазар“, каза Проданов.
Основното притеснение на земеделците е, че при продължителен отказ на корабите България може да посрещне 2027 г. с около 5 млн. тона преходни наличности от пшеница. Междувременно трябва да се освобождават складови пространства и за царевицата, чиято жътва продължава.
По данни на Проданов цената на пшеницата на пристанищата във Варна и Бургас остава стабилна, въпреки увеличението на застрахователните премии и транспортните разходи.