В българското кино Яна Титова и Алек Алексиев отдавна са се доказали като тандем, който не бяга от трудните теми. В ,,Доза щастие” те проследяват опустошителния капан на зависимостите, а в ,,Диада” Яна влиза дълбоко в света на съвременните тийнейджъри. Големите деца, на които родителите често гледат като на „големи проблеми”. Точно те са онези, които често имат крещяща нужда от внимание, криеща се зад фасадата на бунта и позата на непукизма.
Извън снимачната площадка Яна и Алекс са преди всичко родители на пълен работен ден на две момичета – Ая и Хана. Когато става дума за реалния свят, в който децата им растат, артистичната ангажираност отстъпва място на родителската отговорност.
Почти 27% от българските деца между 13 и 15 години пушат цигари или употребяват други тютюневи изделия. Над 60% от тях заявяват, че не са били възпрепятствани да се снабдят с цигари* – за Яна това не са просто числа, а симптом на обществената диагноза. ,,Това е проблем, който зависи изцяло от нас, възрастните, а в момента ние сме по-безотговорни от самите деца”, казва тя.
Яна и Алекс са посланици на инициативата ,,Без компромиси” на Филип Морис България и казват, че включването им идва съвсем естествено. Кампанията е насочена към пълното ограничаване на достъпа на непълнолетни до тютюневи и никотинови изделия и поставя фокус върху личната отговорност на всеки по веригата – от семейния пример у дома, през касиера в магазина и останалите клиенти, свидетели на покупката, до училищното образование, институциите и будността на цялото ни общество.
Какво кара двама артисти да застанат с лицата и имената си зад тази кауза? ,,Едно от първите неща, които ме провокираха да кажа ,,да” за участието в кампанията „Без компромиси“, беше стряскащата статистика”, споделя Яна. За нея посланието на кампанията е лична кауза, в която дори малките победи имат значение: ,,Винаги си казваме с Алек, че ако успеем да повлияем дори на един човек с думите си или с примера си, това вече е победа в правилната посока.”
При Алек мотивацията е същата, като той държи и на друго – да спрем да размахваме пръст. За него най-ценното в ,,Без компромиси” е, че бяга от досадните родителски лекции и празни забрани.
,,За мен тази кампания е важна, защото не казва на децата просто ,,Не правете това!”. Вербалната забрана или наказанието не носят резултат – напротив, те провокират бунтарство, инат и желание да правиш точно обратното”, категоричен е Алек. Според него децата трябва да се учат чрез истински диалог с възрастните, за да взимат решения и сами – да им се обясни как този ранен досег до тютюневи и никотинови продукти може да се отрази върху здравето им.
Тийнейджърското любопитство може бързо да се превърне в навик заради примерa на възрастните наоколо и не само. ,,Когато всички възрастни около тях пушат, как се очаква едно дете да разбере риска за здравето? Образователната система също не обръща достатъчно внимание на тази тема, а децата прекарват по-голямата част от деня си именно в училище.”
По време на разговора Алек се намира в близост до 127. СУ ,,Иван Денкоглу” в центъра на София, а случващото се пред училището е реалистична илюстрация на статистиката.
,,По улиците и ъглите около училището има деца, които пушат. До 18-годишна възраст те тепърва изграждат представата си за света и са изключително податливи на външни влияния. А в кварталните магазинчета често никой не им иска документ и не ги пита за възрастта им – това е пренебрегване на отговорността от страна на някои търговци да спазват закона.”
Доскоро двамата са мислели, че проблемът ги подминава. Споделят, че дълго време са живели в ,,балон”, защото децата на техни приятели не пушат и сляпо са вярвали, че този проблем не съществува. Но откакто са част от кампанията се оглеждат и забелязват мащаба на ситуацията.
Тази есен обаче въпросът става съвсем личен – дъщеря им Ая започна 7. клас. Колкото и добър пример да дават родителите вкъщи (нито Яна, нито Алек пушат), на тази възраст одобрението на съучениците лесно може да надделее над семейните съвети. Въпреки това Ая от малка има силно мнение по темата – преди години сама е накарала баба си да откаже цигарите.
С навлизането в тийнейджърските години обаче разговорите стават по-сложни, а границите – по-тънки.
,,Когато децата растат, ние родителите трябва да имаме огромно търпение”, признава Яна. ,,Всичко, което едно дете иска, е да бъде чуто и разбрано. Вкъщи те трябва да знаят, че мнението им има значение и че не ги съдим за всяка грешка, за да не спрат да споделят.”
Алек допълва, че колкото и стерилна среда да се опитва да създаде едно семейство, в един момент детето излиза от нея.
,,Личният пример е задължителен, но той стига до определен етап. Рано или късно Ая ще бъде в нова приятелска компания, ще види вейпове и цигари и ще изскочи любопитството. Не можем и не трябва да я държим в изолация. Нашата роля като родители е друга – да я научим как да обича себе си, духа си и тялото си, и най-вече – да ѝ дадем вътрешната увереност да може да казва ,,не”, когато средата я притиска.”
Според Алек няма универсална рецепта за възпитание. ,,В тази възраст те си мислят, че знаят повече от родителите и са разгадали света. Изкуството е да намериш общ език с тях, без да ги потискаш, и да ги научиш да не бъдат подвластни на чуждото мнение.”
Точно тук личните усилия на семейството се сблъскват с най-голямата стена – обществото отвъд прага на дома.
,,Истинският проблем започва в мига, в който някой си каже: ,,Е, това не е моя работа”, категоричен е Алек. ,,Когато възрастен човек в магазина продаде тютюнев или никотинов продукт на дете, той прави съзнателен компромис.” За него това е симптом на старата българска диагноза – колективно безразличие. В разговора ни Алек цитира разказа ,,Пророк” на Елин Пелин: ,,Живеем като червеите в дървото – всеки гризе и си прави път според силите си.”
,,Точно в това сме се превърнали, за съжаление – в червеи, които си правят път в дървото и не се интересуват от нищо друго”, казва той.
Яна споделя това усещане за апатия: ,,Фразата ,,Това не е моя работа” ни описва перфектно като народ. Само че забравяме, че нашите собствени деца дишат същия въздух и излизат в същата тази среда. И когато никой не се намесва, цената я плащат те.”
Могат ли тогава новите технологии и строгите правила да наложат контрол там, където обществената отговорност се проваля? По повод плановете на ЕС за дигитална проверка на възрастта чрез QR кодове, Яна гледа прагматично на темата. (Става дума за закона за електронната идентификация, с който се урежда въвеждането на европейски портфейл за цифрова самоличност и надграждането му до национален портфейл.)
,,Щом ние като общество не можем сами да проявим съвест и отговорност, тогава трябват безкомпромисни правила и технологии, които да ни задължат. В Англия например няма как да си купиш цигари или алкохол, а от следвашата година и енергийна напитка, без документ, не можеш да минеш метър както у нас.”
И двамата стигат до извода, че технологичните бариери на касата са критично важни, за да отнемат на търговците възможността да си затварят очите, но дългосрочната битка се печели, когато всички поемем отговорност и помогнем на децата сами да осъзнават избора си.
Смисълът на ,,Без компромиси” е точно такъв – да ни извади от удобното безразличие и да ни напомни мащаба на проблема. Истинската промяна започва тогава, когато като общество осъзнаем, че в грижата за децата просто няма място за компромис.
* Източник: GYTS България 2023 (Глобално проучване на тютюнопушенето при учениците)
Материалът се публикува с подкрепата на Филип Морис България
About the Author
