Средно около 100 проверки на месец – това е темпото на всевъзможни инспекции от контролни органи в обекти на Lidl България за последните 14 месеца, според данните на компанията.
От 21 октомври вече се добавя и още една – този път Мая Манолова (КЗП), НАП и Българската агенция за безопасност на храните влязоха в двата логистични центъра на веригата в Равно поле и Кабиле.
В акцията в Равно поле се е включил лично и министърът на земеделието Пламен Абровски.
Участие е взел и Борис Михайлов, изпълнителен директор на данъчната администрация.
Проверката ще продължи три дни.
Това става на фона на все по-мащабния публичен натиск от страна на Мая Манолова срещу всички големи търговски вериги.
Манолова твърди, че те поставят надценки на основни хранителни стоки в размер на между 100 и 140%.
Бизнесът обаче показва съвсем различни официални данни – включително от Евростат – и показва, че председателката на КЗП погрешно представя за „надценка“ индексните разлики в средните цени на определени стоки в ЕС и България.

„Нямаме никакви притеснения от проверките. Вече 16 години работим открито, спазваме стриктно законите и ежедневно носим пряка отговорност пред стотиците хиляди български потребители, които избират нашите магазини. В Lidl категорично няма продукти с надценки като публично тиражираните в последните дни. Това се доказва черно на бяло от одитираните ни финансови отчети – нетната ни оперативна печалба се движи между 2% и 5% годишно, което означава, че на всеки 100 евро оборот печелим чисто между 2 и 5 евро“, казва Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Lidl България.
Тя призовава държавният контрол да се прилага „еднакво и последователно към всички участници във веригата на доставки“, като напомня, че големите търговски вериги представляват около 50% от общия пазар.
Фактът, че останалите 50% от пазара (традиционната търговия) не успяват да предложат по-ниски цени от големите вериги, показва ясно, че проблемът с ценовите равнища не се корени в търговските надценки, а в дългогодишните натрупани дефицити в българското земеделие, посочват още от Lidl.
Компанията посочва, че собственият ѝ бизнес модел на съвместна работа с над 300 български производители е доказал, че качествената българска храна на справедливи цени може да реши „част от проблема, но този модел трябва да стане масов“.
Според тях – голямата причина за поскъпването е свързана с много по-мащабни проблеми: грешната политика на субсидии, ограбените напоителни системи, проблема с липсата на работна ръка или стимули за коопериране и т.н.
„Докато това не стане, разговорът ще се води популистки и без реален резултат за потребители и производители. Такъв подход е и потенциално опасен и би могъл да доведе до дестабилизация и всяване на смут, празни рафтове, продоволствена криза в настоящата напрегната геополитическа обстановка“, казват още от Lidl.
От седмици Сдружението за модерна търговия, което представлява бранша, настоява за среща с Румен Радев заради действията на КЗП под ръководството на Манолова.
Мая Манолова обяви 11 производства срещу търговските вериги и сезира КЗК