Повишаването на цените в България не може да се обяснява единствено с надценките на големите търговски вериги. Oт август миналата година до август тази година НАП е извършила 13 000 проверки в търговски обекти, които обхващат не само хранителния сектор. Данните показват, че в девет от десет случая причината за повишените цени не е при търговеца, каза Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия в ефира на bTV.
Той оспори и твърденията на председателя на КЗП Мая Манолова, че отделни продукти с надценки от 80-90% са показателни за начина, по който работят веригите, защото подобни примери не отчитат промоционалните продажби и разликите в ценообразуването между отделните стоки.
„Ако от 10 000 артикула или от 6000, с колкото един голям супермаркет работи, извадите 5 продукта, или 10, или 50 с такъв тип разходи между покупна и продажна цена, но си затворите очите за останалите 9000 или 5000, които са със съвсем различна, много по-ниска разлика между доставна и продажна цена, изкривявате картината”, коментира Вълканов.
Като основен фактор за поскъпването Вълканов посочи увеличението на цените, на които производителите и доставчиците продават продукцията си на вътрешния пазар – а те са нараснали със 70% от 2021 г. досега.
“Цените се движат и от разходите за ток, енергия и транспорт, които също летят нагоре в момента. Те се движат и от разходите за заплати. Ако някой някога на този свят е успял да постигне по-ниски цени с репресии, с административен рекет, то това щеше да се случва в целият свят”, коментира Вълканов.
Цените се повишават не само в големите търговски вериги, но и в държавната компания “Ел Би Булгарикум” и във фирмените магазини на производителите. Дори понякога цените на сиренето и кашкавала в тях са по-високи, посочи Вълканов.
“Ако има Велчова завера в цената на сиренето, както се опитват да ни убедят разни телевизионни герои, в тази Велчова завера и държавната компания ли участва, и фирмените магазини ли участват, и директните продажби от производителя?”, попита още той.
От Сдружението за модерна търговия показаха графика за дела на отделните елементи при ценообразуването. Данните потвърждават, че 76% от цената идва от стойността на самите продукти. 3% е нетната печалба на търговските вериги.
“Това не означава, че някои продукти не се продават на малко по-високи цени, а много други на по-ниски цени. За да може търговецът да продава много други стоки като месо и месни продукти, риба, хляб, плодове и зеленчуци на цени значително по-ниски от средните за европейския съюз, това трябва да се компенсира. Всеки търговец може да прецени кои групи стоки да му бъдат водещите в една акционна кампания и кои да му избият загубите от тази акционна кампания, грубо казано”, коментира Вълканов и уточни, че Сдружението за модерна търговия не се противопоставя на проверките, а на натиска върху бизнеса.
„Проверките са хубаво нещо, натискът е лошо нещо“, добави Вълканов и предупреди, че очаква до края на предизборната кампания политиците и институциите да се надпреварват “да правят бомбастични открития”.
About the Author
