Президентските избори осветиха поредна аномалия при социологическите прогнози – този път не в предварителните анкети (такива не бяха публикувани преди 1 ноември), а в изследванията в деня на балотажа.
Данните от екзитпол към 19 ч. показваха, че преднината на Илияна Йотова пред Андрей Гюров е между 7 и 9 процентни пункта.
Около 20:30 ч. обаче картината рязко се измени.
Паралелното преброяване в същите секции от екзитпол изведнъж показа почти 20 процентни пункта разлика между победителката на президентските избори и Гюров.
Това огромно разминаване вече направи все по-слабо вероятни и останалите традиционните „разрези“ на социолозите за вътрешното разпределение на вота между избирателите на отделните партии в полза на Илияна Йотова и Андрей Гюров.
Тези допускания се правят на база на доброволните отговори на избирателите в анкетите при екзитпол – а както се видя, те не отговарят на реалните резултати в същите изборни секции в страната.
Защо социологическите агенции подцениха толкова значително подкрепата за Йотова?
Геновева Петрова от „Алфа рисърч“ даде три възможни причини в студиото на БНТ.
- Екзитпол изследванията разчитат на отговорите на избирателите, които се съгласят да участват в анкетата непосредствено след като гласуват.
- За разлика от тях – паралелното преброяване показва действителните резултати от протоколите в секциите, които агенциите са избрали за представителното си проучване (екзитпол).
По думите на Петрова повечето анкетирани граждани съобщават достоверно за кого са гласували. Проблемът е, че определени групи хора систематично отказват да участват в подобни проучвания.
Сред тях са по-възрастните хора и избирателите с по-ниско образование. Сред тях подкрепата за Илияна Йотова е по принцип по-висока.
Това би могло да доведе до подценяване на нейния резултат в екзитпола.
Бившият съсобственик на „Галъп“ Кънчо Стойчев допусна, че е възможно част от избирателите на ГЕРБ да са отказали да разкрият, че гласуват за Илияна Йотова вместо за Андрей Гюров.
Геновева Петрова обърна внимание и на това, че когато кандидатите на изборите са само двама, дори сравнително малки отклонения в измерената подкрепа може да предизвика значителна разлика между прогноза и реални данни.
Трети фактор според нея е това, че първите данни от екзитпола в 19 ч. пропускат последния час на гласуването.
На практика обаче времето не е имало значение за драстичните разминавания спрямо паралелното преброяване.
БНТ показа данни на „Мяра“ от екзитпол към 20 ч., които имаха пренебрежима разлика с екзитпола от 19 ч.
Едва след първото засичане на паралелното преброяване се видя значителното увеличение.
About the Author
