Унгария започва да публикува документите на комунистическите тайни служби в сряда, 4 ноември. Това обяви премиерът Петер Мадяр пред парламента, съобщава The Budapest Times.
Отварянето на архивите ще стане на два етапа – първите документи ще бъдат достъпни тази седмица, а досиетата за вербуване ще бъдат публикувани до 25 февруари 2027 г., когато страната почита жертвите на комунизма.
Утре, 4 ноември 2026 г., се навършват точно 70 години от началото на съветската офанзива за потушаване на Унгарското въстание през 1956 г. На тази дата съветските войски започват масирана офанзива в Будапеща и други градове в рамките на операция „Вихър“, за да потушат революцията.
Отварянето на архивите беше едно от основните предизборни обещания на Мадяр. Пред парламента той заяви, че държавата има 36-годишен дълг към хората, които са били следени и изнудвани, и към семействата, които още не знаят какво се е случило с близките им.
По думите му след промените през 1989-1990 г. политическите елити са използвали досиетата за манипулации, дискредитиране и борби за власт. През това време засегнатите са чакали отговори десетилетия наред.
Между 1945 и 1989 г. комунистическите служби разчитат на десетки хиляди информатори, за да следят обществото и да потискат несъгласието с режима. Някои са изнудвани или принуждавани да докладват за съседи, приятели, колеги и членове на собствените си семейства. Други са привличани с обещания за облаги.
Имената ще бъдат достъпни в онлайн база данни с възможност за търсене. Досега достъп до сведенията за информаторите са имали основно изследователи и роднини на пострадалите.
В архивите фигурират имената на между 50 000 и 60 000 души. Историци изчисляват, че около 10% от тях са живи. Подробни досиета са запазени за около 9000 души. Преди публикуването им през февруари ще бъдат заличени чувствителни лични данни.
Много от документите са непълни. От тях невинаги може да се разбере защо даден човек е станал информатор и колко активно е сътрудничил. Част от архива е унищожена по време на въстанието през 1956 г., а други документи изчезват при прехода през 1989 г.
„Хората ще научат, че е имало предатели във всяко семейство, във всеки квартал и на всяка улица“, казва пред The Guardian Миклош Киш, оцелял от лагер за принудителен труд и председател на сдружение на пострадалите. Според него Унгария е трябвало да отвори досиетата много по-рано.
Пред парламента Мадяр призова имената в документите да не стават повод за публично заклеймяване, пише The Budapest Times. Децата и внуците не носят отговорност за действията на близките си, заяви той. Премиерът призова и медиите да проверяват документите и да изслушват засегнатите.
По думите му основната отговорност носят хората, управлявали репресивната система – политиците, нареждали следенето и изнудването, и служителите, които са вербували и заплашвали хората.
About the Author
